Романът „Пловдивски потайности"! Забележителен стил, чистота, яснота, невероятна точност на описанията; картини, в които съвсем естествено и без усилие можеш да влезеш и да заживееш...

Роман, в който вулгарният живот, животът, лишен от ретуша на благоприличието - се превръща в ярка поезия. И слово, от което въздишаш с облекчение рядко срещано в наши дни - облекчението, което идва, когато си позагубил надежда, че в настоящето може да се пише едновременно и просто, и умно - и изведнъж видиш точно това - просто, открито, умно писане!

Роман за улиците, бруталността, нежността, изневярата, хапчетата, чувствата, треската, гърчовете на абстиненцията, водката, водката, водката, цигарите, отчаянията, религията, секса, липсата на секс, прехода, зависимостта, ривотрила, жените, които се влюбват, и мъжете, които ги пронизват със сини очи. Прекрасно написано. Брутално. А на места, ще си позволя да съм откровен, с поетичността си предизвика у мен съвсем искрена завист (защото всеки писател иска да е поетичен като стихия!) - ето вижте сами каква литания, какво препускане:

„... Но... пролетта си отиваше, дните ставаха все по-дълги и топли, небето се избистряше до ярко синьо, без нито едно облаче, лястовиците се стрелкаха ниско над блоковете, врабците напористо се боричкаха в прахоляка, дроздовете и славеите не се уморяваха да пеят, а нощем прилепите с тихо цък-цък излизаха от скривалищата си и заедно с бухалите и совите огласяха парковете и градините със странни звуци, от които плъховете и мишките бягаха презглава и се скриваха дълбоко в мазетата на панелните блокове от времето на социализма, и при всички хора като че ли с настъпването на лятото се забелязваше някакво умствено затъпяване през дългите горещи следобеди, редуващо се с емоционални изригвания през летните вечери... когато роклите на Мария ставахавсе по-дълги, с все по-скандални деколтета, и тя непрекъснато мислеше за Саша Руснака."

Мисля, че този роман ще развълнува много сърца, както развълнува моето! А сюжетът...

Просто се гмурнете, това е!

Калин Терзийски