Прозаично-поетични спомени и размишления на един дядо за отминалия комунизъм

„Но какво беше през комунизма? Младите са чували за него от нас, по-възрастните, но реалната представа за живота тогава постепенно се променя и губи. Разбира се, има и носталгия по комунизма, по едно мнимо социално обезпечено, безметежно съществуване, при което всички решения за живота в страната се вземаха и се спускаха отгоре, от Компартията, и индивидът беше лишен от активна политико-социална и икономическа дейност. Частното и частната активност бяха забранени, а възловите и контролните служби и държавни длъжности се раздаваха от Партията на нейни доверени хора - почти като законна мафия. Имаше заводи - да; произвеждаха се стоки - да; всеки имаше работа и някаква заплатка - да; социално хората бяха осигурени до някакво ниво, но производството беше неконкуретоспособно на международния пазар, стоките не се продаваха другаде, освен в „братските" комунистически страни, и то изкуствено и дори насила, и така постепенно цялата социалистическа система загни и стигна до разпад. В политико-социално отношение комунизмът не изневери на своята догма - диктатурата на пролетариата, където всичко се правеше с насилие и по партийни канони и много неща, които младежите по мое време харесваха - бяха буржоазни, упадъчни и забранени.

Забраните и насилията бяха повсеместни и все в името на светлото комунистическо бъдеще и братството, равенството и свободата - лозунг, известен ни още от френската буржоазна революция. Чудя се защо ли Англия и без този лозунг и без такава революция направи най-развитото индустриално общество по това време и започна да изгражда социалната си държава още преди комунизмът да е дошъл, за да ѝ я покаже. В сегашната съвременност тя постигна пълна социална обезпеченост за населението си, без да въвежда комунистическа идеология, обезпеченост, на която и най-големият комунист може да завиди.

Но да видим функциите на марксистката диктатура на пролетариата?! Като диктатура тя трябва да упражнява насилие над невярващите в светлото комунистическо бъдеще и съответно: да ги коли, ако въобще „Не Слушат какво им се казва..."; да ги затваря по лагери и затвори, ако „Слушат...", но слушането им е слабо...; иии... накрая - макар и да заслужават, да не им дава хубави служби, ако „Слушат какво им се казва...", но са ненадеждни, защото имат буржоазен произход (доста разтегливо понятие). Комунистическата партия още от Лениново време създаде и никога не се отказа от концентрационните си лагери за терор, насилие и превъзпитание на народите под комунистическо иго в робски дух и правоверност.

И така написах:

НАРОД

Народ, обвит във телена ограда,

обезличен, покорен, мълчалив.

Народ, иринуден да търпи и страда

под жезъл, скиптър и венец трънлив.

Народ, написал своята история

със кърви пред свещения олтар.

Народ, измъчван с не една теория

от не един натрапен господар.

И днес той мъкне тежките вериги

със свойта исполинска няма мощ.

И днес във лабиринта от интриги

разпънат е на кръст във тъмна нощ.

И днес властолюбивите копои,

обричат го на робство, нищета.

Разделят го на врагове и свои,

заливат го с потоци сивота.

Със сивота, минирала прогреса,

безумие на шепа подлеци.

И докога желязната завеса

ще ни превръща в глухи и слепци?

И докога ще питаме без глас?

Въпросите без отговор ще плуват?

Народът - той е в тебе, в мене, в нас.

И пламъци в сърцата ни бушуват.

И той въстава. Смътното бучене

разтърсва всемогъщите гърди.

И в блатото на наш'то робско време,

нов, светъл Прометей ще се роди!”

- из книгата

***

Владимир Кузев е роден в София през 1955. Родителите му са адвокат и лекарка. По-късно семейството му се установява в Хасково, където той завършва средно образование (в Езиковата гимназия, с медал). Завършва с отличие висше образование в Медицинска академия - София. Впоследствие бяга на Запад, започвайки работа като говорител и продуцент на медицинска програма в българската секция на ВВС. След това приравнява дипломата си по медицина към английския стандарт и специализира УНГ във Великобритания. Работил е като лекар по тази специалност в болницата Бруумфийлд в Есекс. В момента е пенсиониран, живее във Великобритания със семейството си, но всяко лято се връща в България.

***

Книгата представлява трето, допълнено издание.