За нашето минало и нашата вечност. Есета

„Живеем във време на бързо и лавинообразно протичане на информацията, в което - в условията на интернет и социалните мрежи сякаш границата между писатели и читатели е не само силно размита, но и почти напълно отсъстваща. Днес всеки е в състояние да публикува своя текст почти мигновено и без никакви усилия и той да достигне до десетки, до стотици, до хиляди читатели, които веднага да изразят своите мнения - и за неговото съдържание, и за качество му, а дори и за равнището на грамотност на автора. Безспорно понастоящем като че ли се пише много, а се чете малко и ако до преди само две десетилетия пътят от написването на Нещото - било то книга, разказ, стих, есе, статия... до публикуването и достигането му до читателя беше дълъг и труден, то сега информационните технологии лесно превръщат всяка идея в писано Слово, проблясващо върху монитори, дисплеи и екрани, много често - без дори самите думи да бъдат обмислени достатъчно, без да бъде прецизиран изказът, без да бъде изградена ясна логическа линия на представяното, без дори да се допитаме до гласа на нашата автоцензура...

Поулисани в себеизявата чрез писане, ние сякаш сме загърбили магията на четенето. Някак си твърде лесно стана и прехвърлянето на нашите епистоларности от монитора върху хартията - само с няколко кликвания принтерът ги разпечатва в толкова броя, колкото си искаме, а свободата на Словото, съчетана с обикновено - не много финансови средства, превръща мечтата за своя, собствена книга в реалност, а юзъра - в писател.

Безспорно при тези нови условия въпросите: "обезцени ли се писаното Слово", "унищожи ли огромното количество изписвани и публикувани думи не само качеството на техния изказ, но и самите правила на грамотността и книжовната реч", "има ли изобщо място в съвременния свят класическият творчески процес на превръщане на Словото в книга", "кога текстът трябва да бъде облечен и в книжно тяло", изискват търсенето на своите отговори...”

- из предговора

***

Съдържание

Въведение

За нещата, които нямат цена

Фридрих Ницше и самосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека

Жестокостта на днешните дни: Сблъсък на цивилизациите или край на екзистенциализма

„Говорещата” земя и воюващите български селяни

Сюжети за раждането и земния живот на Исус Христос в литературата на ХХ век

Обезценяването на българското слово - от протомутризацията, през мутризацията, до мутресизацията

Българският мениджър - професия „камикадзе”

Феноменът „български десен политик”

Българският „десен интелектуалец”

Историческо развитие на социалното подпомагане в България

Специфичните особености на трудовата дейност на българския селянин от епохата на патриархата и тяхното значение за формирането на ценностния мироглед на българското общество според Иван Хаджийски в „Бит и душевност на нашия народ”

Българският комплекс за национална малоценност

Кошмарите в българското колективно несъзнавано

За нашата обществена болест

Синдромът на разпадането в българското обществено съзнание

Траки, славяни и българи, или за това как родната историография обърка нашата идентичност

Безсмъртието като проклятие

Представата за душата в мисленето на старите българи

Още за безсмъртието в смъртния човек

Митът за Гилгамеш

Марк Аврелий - императорът стоик и неговите възгледи за душата

Две екзистенциални концепции

За „веселото” в науката

***

Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в Самоков. Образование: „История и география” - ПИ „Любен Каравелов”, както и бакалавърска степен по специалност „Социална педагогика” и магистърска по специалност „Социални дейности” със специализация „Мениджмънт на социалните дейности” в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като социален работник, началник-отдел и ръководител на Общинска служба за социално подпомагане в Самоков, както и като учител по история и география, педагогически съветник и помощник-дректор, а също и кмет на с. Драгушиново. Автор на над 200 научни и публицистични текста в сферата на етнопсихологията, организационната и социалната психология, социалната политика, социалната педагогика и историята. Съавтор е на излезлите на български и на английски език книги „Етнопсихопедагогика на детето” и „Образование за всички”, и е автор на книгите „Въведение в душевността на българските цигани” и „Драгушиново, или за шепота на преданията”. Води и собствен интернет блог.