Дългото завръщане

Историческият роман на Стоян Милев, базиран на реални събития и личности, с ново издание!

„Половин век живях с мъката, страданията и ми¬зерията на хората от моя южен край – поречието на Струма. От малък, свит някъде в ъгъла на стаята в шаронската ни къща (По името на французина Рене Шарон – комисар, назначен от Съвета на ОН за контрол по изпълнението на договорите по Заема за настаняване на бежанци от 1926 г. и Стабилизационния заем от 1928 г., предоставени на страната ни под покровителството на ОН, бел. ред.), слушах разказите на моите баби и дядовци, моите родители, роднини, приятели, съседи. Събираха се много често, особено през зимата, на седенки, на имени дни, на религиозни празници. В началото говореха общи неща - за работата, за реколтата, за семействата, за децата. Но никога не закъсняваше и винаги идваше моментът, когато започваше болната им тема – мъката и раните от войните. Особено от Втората световна война, когато много българи отново са прокудени от бащините си домове, когато отново умират от глад и болести невръстни дечица.

Само в нашия род са умрели три деца, момиченце . и момченце - близнаци на 9 годинки - на чичо ми, момиченце на десет годинки - на леля ми.

Имената на инженер Шикаратов, учителката Елена Шикаратова, италианския военнопленник Марк спомена¬ваха с любов, признателност и тъга. Имах усещането, че когато говореха за тях, душите им плачеха. Свит в ъгъла, скришом и аз проронвах сълзи. Не разбирах всичко от чутото, но интонациите и вълнението на другите ме караха да си задавам сложни въпроси, на които нямах отговор.

Растях и постепенно започнах да осъзнавам кое кара хората да започнат нов живот, да загърбят обиди¬те и несгодите и да гледат напред.

В годините на съзряване проверявах някои от случаите и имената на моите герои. Проверих архивни документи, до които имах достъп. Имената и миналото се оказаха реални и верни.

И така, на 28.01.2008 г. започнах да пиша. Дадох всичко от себе си, С тази книга искам да върна на хората вярата в доброто и в искрените човешки взаимоотношения, в истинската любов, в духа на свободата. Ненавиждам и напълно отричам насилието.”

- от автора

***

Стоян Милев е роден на 25 юли 1948 г. в село Генерал Тодоров, Петричко. Завършва ПЖИ „Тодор Каблешков” и Висшето транспортно училище в София, където се дипломира като машинен инженер. Милев е член на Съюза на българските писатели. Другите негови романи са „Жълта роза”, „Открадната съдба”, „Песента на вълците”, „Изповедта на монаха”, „Танго с дявола”, „Венчани от черните ангели”.