Избрани страници II: Фолклорът в Родопите • Театър, книги, диалекти, интервюта

„Когато очертаваме значението на фолклора за Родопите, следва да виждаме всичко това и да го оценяваме и като автентично свидетелство за обичаи и култура, но и като лирични късове, стигащи до сентенциозност, без чиято музикалност и вълнение не би последвала по-сетнешната трайна и истинска поезия в литературата ни, по изключително точното наблюдение на големия наш културолог Цветан Стоянов.

Родопският фолклор е визитната картичка на края ни, той е нашата „запазена марка", която не само ни представя навън чрез знаменитите ни изпълнители и изправя на крака публиката в световните зали - последният такъв случай е наскоро в Япония, при изпълнението на Дельовата песен. Множество от нашите песни са втъкани в изпълненията и предизвикват възхищението на световни звезди, като Челентано, Брегович, Харисън и др., чрез които заживяват своя живот и в модерната музика днес. А Карл Сейгън включва в космическата си колекция именно златоградската родопска песен за Дельо Войвода, като послание за бъдещи цивилизации.

Родният фолклор по един парадоксален начин ни отличава от другите географско-етнически краища с българско население, но и пак той ни свързва с тях - Западните покрайнини, Македония, Тракия и Мизия - чрез диалектните особености, старобългарски Кирило-Методиевски езикови форми, които носи в себе си, както и със специфичната си песенност. Той ни свързва с тези области и с нашите братя там чрез общата ни лексика и граматика, на които фолклорът е богат извор и обект на неизчерпаеми етнографски, езиковедски, литературни и прочее други изследвания. Именно фолклорът на Родопите, със своята интересна диалектна архаика от снагата на българския език, доказва през вековете, че политическите граници нямат нищо общо с културата и не могат да попречат за развитието ѝ в една хомогенна териториална цялост, каквато несъмнено е Родопа и оттатък границата ни на юг. Така през последните няколко години, свалили множество табута, виждаме възраждането на едни отколешни връзки и отношения с хората там, при това отново на основата на общите песни, език и обичаи, съхранили ни като единен български народ. Именно фолклорът ни предопределя и свързва като единна родова общност, независимо от верските културни напластявания и различия. Затова той може да бъде нашата национална идентичност в обединена Европа.”

- от автора

***

Съдържание

ФОЛКЛОРЪТ В РОДОПИТЕ

Темата за фолклора като културно-историческо самосъзнание и идентичност на родопчани през вековете

Поезията като силата и славата на един език

Към второто издание

Завърналите се при нас родопски песни от Ксантийско, остават сред бисерите на българския фолклор и поезия

Родопските песни от Южните Родопи, Ксантийско, които са отново при нас

Златоградчанинът Тома - от революционните кръжоци на Левски и Раковски - в местния родопски фолклор

Филм на СКАТ сложи пръст в раната и изрече истината за българите в Гръцко

Гръцка книга с родопски фолклор доказва изконния български език и произход на хората в Ксантийско

За географското „дирене” на една дума от родопското словно богатство

Диалектът ни: „Колкото и да ми пироти, нема да ми напизми...”

КНИГИ, ТЕАТЪР, СПОМЕНИ, ИНТЕРВЮТА

Книгите на Златоград - в изясняване мястото на града в общата история на Родопите и на България

Немски учен пише за златоградското училище, непосредствено след Освобождението на града

Космос от надежди, доброта... и очакване

„Благодаря ти от сърце!”

Нищо даром не сме получили, нищо не са ни предоставили на тепсия

Писател събра в книга образите на даръдерски хайти и бабаити

Коруев помогнал преди години да се спаси римски мост в Златоград

Златоградският хумор като битие на оцеляването

Хумор, роден от битието на златоградчани през годините

В търсене на успокоението от пропуснатата през годините обич

Поезия от дълбините на сърцето

ИНТЕРВЮТА - КАКВО КАЗВАХА ПРЕД МЕН БЕАЕЖИТИ НАШИ УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ТЕАТРАЛИ

„Родом сын Блъгарин”

През IV-I век преди Христа са основните възходи на живот в района на Златоград

Левски е в сърцата на всички българи, чието дело е продължено от Гоце Делчев

„В литературата ни днес отсъства болката за Родопа планина”

В Златоград ме доведе интересът ми към родения тук писател Сивриев

Провинциалният вестник обогатява общата картина на българската журналистика

Сърцето и душата са територии на поезията

Ретро: Какво си казахме със Стефан Цанев в един разговор...от 1986-а

Писателите днес не се занимават с проблемите на нацията, кръжат като пеперуди по лампите

Театърът не е нито музей, нито реставрационно ателие

Дори песимизма в поезията трябва да води читателя до пречистване

За шанса в театъра и живота, за публиката, за изкуството

„Оставам с все по-малко приятели...”

„Ако получиш едно - да върнеш две”

Радвам се да видя как Златоград възвръща достолепието си в Родопите

Искаме да направим нещо в район, в който държавата не е стъпвала

Моите три-четири години от изминалите петдесет

Кратък спомен за Вели Чаушев - като поклон и раздяла

In memoriam - пред светлата памет на Мария Хекимова

ИНТЕРВЮТА, КОИТО ДАВАХ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

„Малкият град е голямата работа”

В Рудозем наблюдавах един модел на разпада на тогавашна България

След края на в. „Рудозем" и малко преди началото на новия „Златоградски вестник”

Пристрастията ми към историята на края ни, са пристрастия към живота на планината днес

Теориите за небългарския характер на хората в Ксантийско и Гюмюрджинско, са смешни и жалки

Изданието е лицето и достойнството на Златоград

***

Можете да намерите също и:

Избрани страници I: Из историята на Златоград и на Родопите • Публицистика - факти, срещи, коментари

Избрани страници III: Хора, случки наблюдения - из дебрите на планината • Традиции - думи, местности, вярвания, обичаи