Богатството на българските диалекти

Книгата представя списък на около 7000 от най-типичните редки, регионални, остарели, почти забравени или отдавна забравени думи с българска етимология. Показани са само видът и значението на думите и източниците (над 140 на брой) в скоби, от където са взети. В редки случаи е показана една възможност за обяснение на произхода и смисъла (етимологията) на думата, така както предполага автора. За пълнота отделно са представени и около 100 от най-типичните гръцки и около 1500 османо-турски думи, които по понятни причини са били използвани в българския език, а някои се използват и все още.

Книгата може да се използва от авторите и читателите на българската поезия и белетристика, когато се възпроизвежда съответната историческа форма и обстановка. Той може да е полезен и за обогатяване на съвременния български език с доста позабравени оригинални български думи от далечното минало.

***

Иван Танев Иванов е роден на 9.10.1951 г. в с. Самуилово, облает Стара Загора. През 1969 г. завършва гимназия „Христо Ботев” в гр. Стара Загора, а през 1974 г. - Софийски университет „Свети Климент Охридски”, Физически факултет, специалност „Атомна физика”. В периода 1974-1976 г. отбива редовна военна служба в АЕЦ „Козлодуй”. От 1976 до 1984 г. работи в Химическия комбинат - Стара Загора като физик и енергетик по КИП и А на цех. От 1984 г. до 2019 г. работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две допълнителни специалности по „Автоматичен контрол и регулиране” (1982) и „Медицинска и санитарна физика” (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Извън професионалната си дейност се интересува от краезнание и българска история. Ръководител е на историческо дружество „Българска орда” към читалище „Климент Охридски” - Стара Загора. Публикувал е 40 статии в исторически списания и сборници на исторически конференции, както и четири книги - „По пътя на българския етноним” (2005), „История на село Самуилово” (2006), „Град Берое в средновековната история на България” (2017) и „Произход и култура на древните българи” (2018).