По следите на Велчова завера

„Има една махала под върха на Балкана - Кършевци (днешното село Илаков рът), което никой не пропуска да цитира. Защото само тук в къщата на Иван Кършов в летописна бележка е документирано провеждането на събрание от тримата видни водачи на забулената в тайнственост и конспиративност Велчова завера - отец Зотик, Велчо Джамджията и Колю Гайтанджията: „Да се знае кога идваха йеромонах Зотик, Велко и Колю на малка Богородица, сене 1834.”

Малцина знаят, че една година след погрома ѝ през 1836 г. Иван Кършов и оцелелите завераджии подготвят втора Велчова завера съвместно с патриотите от Чипровци, Пирот и Кула с надежда за помощ от Европа.

Искрите от душата на завераджиите запалиха стремежа на българския народ към свобода, създадоха борчески традиции, които бъдещите бунтари ще следват в националноосвободителната борба.

Съзаклятието се разширило и мрежата от заверад-жийски гнезда се запазила от предателството, където след години Васил Левски ще разпали отново въглените на позагасналите комитетски огнищата. Както завераджиите канят професионалния военен капитан Мамарчев за военната подготовка на посветените в бунта, след години Стефан Стамболов ще продължи традицията и ще включи професионалните военни Петър Пърмаков и Георги Измирлиев при обучението на въстаниците от Първи революционен окръг през 1876 г.

Неосъществената Велчова завера за първи път в мрачните години на робството събужда бляна за българския аристократизъм. От пепелта на Второто Българско царство възкръсва митът за българската държавност -бляскави дворци, велможи, князе и боляри...

Ала вместо това П. Р. Славейков си спомня покрусената мечта на народните мъченици „Аз като дете бях на погребението им. Колювица Гайтанджийска как плачеше и викаше: „Коле, Коле, ти какво ми казваше, а то какво излезе... Ти ми казваше, че големец ще станеш, паша ще бъдеш, а сега те на дараджа закачиха. Велчо везир щеше да става, а сега и той с тебе на дараджа. Де ти другите достове, Марин и Рачо, те къде са, изядоха ти живота, деги сега тях?”

Следвайки примера на сръбското въстание на обявената Гръцка завера, Велчо Джамджията мечтае за българската независимост и тръгва по същия път, посочен още от Асен и Петър.

Затова и Велчо поръчва на търновския еснаф да изработи 200 униформи за бъдещата си бляскава гвардия, с която ще „възлезе на Царевец и забивайки знамето там, където някога се издигала патриаршеската църква, и ще обяви Търново за столица на възкръсналото царство. А бившите съзаклятници, станали вече велики боляри и велможи, ще повъзгласят войводата Велчо за княз..." - пише Любомир Владикин.

Днес потомците прекланят глави пред подвига на мъчениците, романтични мечтатели да възобновят царството на Асеневци.

Осъществени са от потомците на героите нови родови изследвания за четири махали от с. Тодювци, взели участие в заверата. В едната от тях - махалата Аплаци, при погрома на бунта поробителите, търсейки златото на заверата, убиват четири човека. И до ден днешен иманярите се мъчат да разбулят тайната на скритото завераджийско злато.

Показваме четирите страници от средновековното Банишко евангелие, където за първи път през 1815 г. предателят на заверата Йордан Кисьов пише първата (и летописна бележка върху пергамента. Уточняваме и годината на раждането му 1791 г. като един недостоен потомък на легендарния поп Шейтан.

Публикуваме от архивите спомени на тревненци, (спасили от гибел търновските съзаклятници Й. Брадата, Ил. Буров и други първенци, участници в Гръцката завера през 1821 г. Ако тези водачи са били погубени, може би подготовката на Заверата от 1835 г. е била под въпрос. Приносителят на султанския ферман - Цаню Попов, за три дни и четири нощи изминава по преки пътища разстоянието от Цариград до Търново и спасява от гибел бъдещите водачи на бунта.”

- из предговора

***

Съдържание

Предговор

Глава първа. Възможно ли е Велчовата завера да не се състои, ако бяха обесени българите, замесени в гръцкото въстание?

Глава втора. Коя е първата бележка като историческо свидетелство, написана от ръката на предателя на заверата х. Йордан Иванов Кисьов?

Глава трета. Подготовката на заверата

Глава четвърта. Погромът над несъстоялата се завера

Глава пета. Нови сведения за Велчовата завера в светлината на родови изследвания от Еленско

Глава шеста. Нова завера през 1836 г. - опит за продължение на Велчовата завера от съзаклятниците в Еленския край

Глава седма. Кка са създадени портретите и паметниците на героите от заверата, предвестник на Освобождението?

***

Николай Иванов е роден във В. Търново. Завършил е Великотърновския университет. Автор е на книгите: „Георги Измирлиев”, „Литургия за непокорните”, „Георги Обретенов”, „Смъртта идва в петък”, „Апостолските времена”, „Избраникът”, „Последните дни на Ст. Стамболов”, „Едно пътуване на българи с Титаник”, „Нови факти за В. Левски и Ст. Стамболов”, „Щрихи към портрета на Ат. Буров”, „По следите на Велчова завера”, „Опожаряването на старобългарската библиотека в Търново”, „Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски”, „Нови доказателства за гроба и костите на Левски и Бенковски”, „Проучванията на евреите за бесилката и гроба на Левски”, „Ролята на евреите за въоръжаването на Ботевата чета”, „Убиецът на Ботев. Нови архивни документи” и „Нови документи за гроба на Ботев”.

През 1987 г. романът „Апостолските времена" е удостоен с трета награда на конкурса за литературни произведения в Пловдив, посветен на 150 г. от рождението на В. Левски.