Под Божия сандал. Нови сонети

„От всички присъстващи поети един е в центъра на вниманието - моят приятел Кирил Кадийски. Срещнах го през 90-те и веднага се сприятелихме. Той преведе и издаде моите стихотворения в София. Аз направих същото в Париж. По негово предложение и в рамките на инициатива на Френския институт бях поканен от Пловдивския университет, в качеството ми на почетен президент на Академия „Маларме", чийто член-кореспондент за България е Кирил, за да взема участие в конференция, организирана от колегите му в негова чест.

Поетическият свят на Кадийски е проникновено време-пространство, което се преплита с обикновеното време и се родее с междувремието. Лирическият му изказ се подхранва от великите ни основополагащи европейски митове. Това, което понякога може да се възприеме като ерудитска поезия, всъщност е хуманистка поезия в най-добрите гръ-ко-латински и юдео-християнски традиции на нашата цивилизация. Кадийски^ със сигурност най-добрия^български поет от своето поколе1ние - превръща поезията си в онтология на ежедневно прежи-вяното, която мощният му точен изказ преодолява чрез пронизващ усет за метафора и за въображение. Човек на града и на селото, предан на корените, на страната и на културата си и същевременно гражданин на света, Кадийски - брадатият гигант с викингско телосложение - носи в себе си вътрешното убеждение, че единствено поезията притежава силата „да кърпи и да кърпи тоя стар, разкъсан свят..." Малцина сме, които все още вярват в това."

- Жан Оризе, из книгата „Глината на Адам"