„Но няма как - достойнството на философията е и в защитата на достойнството на човека.

Но философията също може да изпадне във „философска безпътица”, особено когато тя не успява да съхрани и няма куража като практическа философия да направи достояние на хората (включително и в образователната система) своите човешки, човечни идеи и идеали. Вместо това ги залива с дефиниции на работните си понятия, с цитати от минали епохи или ги оплита в понякога не-доизбистрения си мисловен хаос. И така става част от бездуховното време, вместо да поеме риска да му вдъхне от своя дух, акумулиран и съхранен през епохите.

Всъщност всеки от философите разбира философията „по своя начин” (Сивилов 1987), но големите имена, създали периодите на фило софски „кайрос” превръщат „своя начин” в универсален. Настоящото начинание няма подобна претенция.То по-скоро се опитва да припомни и да подкрепи някои ценни постижения на подобни имена и периоди, които са дълбинно свързани не само с дефиниране и съхраняване на специфичните качества на човешкото, но все повече днес - дори със съхраняване на неговото съществуване. И които са оказали силно влияние върху мен като личност, като изследовател и преподавател.”

- от автора, из предговора

***

Съдържание

Уводни думи

Първа част. Над какво умуват философите?

I.Въпросите на философията. Въпросите към философията

II.философията: „подслон на свободата", „смутител на покоя” или експонат „в музея на любопитните антики”? (емблематични философи на 20-и век)

III.Що е философия с кауза?

IV.Как се постига философия/хуманитаристика с кауза?

Цитирана литература

Втора част. Знанието като съюз на Аз и не-Аз

I.„Петият” аргумент на Сократ

II.„Кой мисли абстрактно?”: всекидневие и глобален контекст

III.Идеологическата доминация на Аз над не-Аз: Маркс и марксизмът

Цитирана литература

Трета част. Образованият и необразованият (по Хегел) в образователен контекст

I.Въпросите и ценностите на философията върху „черната дъска”

II.Да твориш и да четеш философски текст

Цитирана литература

Четвърта част. Пол и възраст при философите

I.Младостта, зрелостта и не/възможният синтез

II.Женското и мъжкото начало в мисленето и в творчеството

Цитирана литература

Пета част. Приложна философия

I.Философската „лупа” към войната

II.Философската „лупа” към пандемията

III.Философски оптики към религията

Цитирана литература

Заключение: Все пак какво е за мен философията?

***

Нонка Богомилова е професор, д-p на философските науки, специалист в сферата на философската антропология и изследванията на религията с дългогодишна академична кариера в БАН. Множеството ѝ публикации у нас и в чужбина (Англия, Белгия, Германия, Италия, Полша, Словакия, САЩ, Сърбия, Швейцария и др.) имат сериозен отзвук сред научните среди - цитирания, номинации и отличия с престижни награди. Публикувала е 10 монографии, сред които: „Копнеж по абсолютното” (1994), „Жизнеността” (2007), „Религията и човешката същност. Класически идеи” (2010), „Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа (дебати, феноменология, социално-антропологичен профил)” (2010), "Religion in a Secular Context: Balkan Projections" (2015), „Не/Човешкото: литературно-философски ракурси” (2018), „Религията днес: между Theos и Anthropos” (2018). Книгата ѝ „Балканите: белязани пътища” (2020) беше отличена с престижната награда на Министерството на културата и община Пловдив „Хр. Г.Данов”. Нейни преводи от английски и френски език са публикувани в авторитетни научни издания. Сред по-важните ѝ професионални ангажименти са: главен редактор на списание „Философски алтернативи” (2004-2012); зав.секция „философска антропология” при ИФИ - БАН (2003 - 2007); председател на Постоянната научно-експертна комисия по хуманитарни науки към фонд „Научни изследвания” при МОН (2017 - 2018); експерт-оценител към Европейската комисия от 2012 г. и понастоящем; гост-преподавател в НБУ (1992 - 2005) и в ЮЗУ „Неофит Рилски” (2003 - 2023). От 2024 г. е асоцииран член на Института за българска философска култура. Член е на Съюза на учените и на Българското философско общество.