Въведение във философията

Ново, преработено и допълнено издание на „Въведение във философията” от Димитър Денков

„Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е „малък“. Качествено той не се различава от „големия“, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните й теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или накратко: с всичко. Затова тук се ползват откъслеци от класически произведения и се обясняват основни понятия без привилегироване на автори, методи и школи. Все пак въведението завършва с дванайсет портрета на влиятелни мислители, допълнено с речник на понятия в най-употребимото им значение и кратки сведения за автори и техни произведения. Ако в речника стои стандартът, в изложението са дадени достатъчно поводи за нарушаването му, което би подпомогнало осъзнатата ориентация във всеобщността на съществуването, наричана философия.”

- Димитър Денков

***

Съдържание

Въведение към въведението...............................................................................9

I.Понятие за философия

1. Общо определение

2. Философската нагласа

3. Философски облици

4. Към историята и функцията на понятието за философия

5. Вглеждане в единното

6. Философия и наука

7. Специфика на философското научно отношение

8. Философията като наука

9. Философията като метафизика и диалектика

10. Битие и небитие

11. Битие и нищо

12. Човекът и философският опит

13. Философските направления

II.Свят

14. Светът в логически и граматически контекст

15. Естествена наличност и констелация

16. Три свята: общата представа

17. Светът като вечност и преходност

18. Два свята: науката

19. Светът като единен

20. Неделимост и множественост

21. Неделимост и единственост

22. Собствено философската картина на света

III.Метод

23. Проблемът за метода

24. Мнение и истина

25. Преход от мнение към истина

26. Философско-методологически нагласи

27. Методът като средство за постигане на истината

28. Методът като средство за постигане на истината

29. Философията като метапознание

IV.Човек

30. Човекът откъм природното, божественото и общественото

31. Рефлексии върху културната и комуникативна общност

32. Човекът сам по себе си

33. Общественото същество

34. Обобществяването на човека: Маркс

V.Съзнание

35. Двойната интенционалност

36. Субект-обектното отношение. Субективност и субактивност

37. Нива и начини на проективно осъзнаване: сетивност, разсъдък, разум

38. Смисъл и принципи

39. Философията като Просвещение

VI.Аз

40. Полагане на Аза

41. Историческото единство на човечеството

42. Исторически фигури на Аза

VII.Лица и образци

Платон (428/9-347 г.пр.Хр.): идеята

Аристотел (384-322 г.пр.Хр.): началата и причините

Тома от Аквино (1225-1274): житие и битие

Декарт (1596-1650): метод, мислене, протяжност

Нютон (1642-1727) и Лайбниц (1646-1716): светострой

Хюм (1711-1776): опитът и многообразието

Кант (1724-1804): чистият разум

Хегел (1770-1831): абсплютната идея

Маркс (1818-1883): промяната на света

Хусерл (1859-1938): чистото съзнание

Ръсел (1872-1970): теориите, фактите, свободомислието

Витгенщайн (1889-1951): езикът

Речник

Библиография