„Възвръщането на Южна Добруджа към България по мирен път е сред малкото щастливи събития в новата българска история. Крайов-ският договор, с който се осъществява, с право се счита за историческо завоевание и огромен успех на тогавашната българска дипломация, начело с цар Борис III.

Уреждането на въпроса за Южна Добруджа по мирен пък е преди всичко резултат от тежките и трудни българо-румънски преговори, а не толкова на тайни и явни съветско-германски споразумения и договори. Успехът на българската дипломация се дължи на устойчивата и трайна политика на българските правителства за мирно преразглеждане на Версайската система от договори. За сключването на договора от Крайова решаващо значение има дипломатическият натиск на Германия и Италия, но справедливостта на българските искания е потвърдена и от останалите Велики сили.

За успешното разрешаване на Добруджанския въпрос трябва да отбележим приноса и на всички българи от областта, които се противопоставят на домогванията на българските комунисти и на дейците на Добруджанската революционна организация, подведомствена на Коминтерна, да превърнат областта в Добруджанска съветска република като част от бъдеща Балканска комунистическа федерация, а местното население в добруджанска нация.

Основателността и законността на връщането на Южна Добруджа към България от историческа, национално-етническа и правна гледна точка не е поставена под съмнение. Това се доказва и при подписването на примирието с България през октомври 1944 г., и при сключването на мирния договор през 1947 г. Мирното разрешаване на Добруджанския въпрос от българските политици ни убеждава в необходимостта от мъдрост и мяра в поставянето на националните искания.

Обявяването на новината, че Южна Добруджа е отново в пределите на България, е приета с неописуем възторг от народа ни. За всички българи възвръщането на Добруджа е акт за национално освобождение на тази изконна българска територия.

Само четири са годините, през които силистренското население има възможност да се радва на свободата си след 27-годишното румънско господство. С невиждан порив и вяра то се втурва да подреди своя роден край. В същото време обаче българското правителство е изправено пред сложни проблеми за разрешаване: изграждане на качествени административни структури; увеличаване на производството и подобряване самозадоволяването на населението от областта; оземляване на северодобруджанското население, което съгласно Крайовския договор се заселва в Южна Добруджа; същото действие трябва да се извърши и спрямо други групи добруджанско население, ощетени от румънската власт; установяване на постоянно действаща социална политика; организиране на широка благоустройствена програма; бързо възстановяване и укрепване на училищната мрежа в областта, за да не се губи учебната година от децата в новоприсъединената област и много други.

Въпреки огромните трудности държавата в лицето на царското правителство успява в кратък срок да приобщи целокупното население на Южна Добруджа към общодържавния механизъм.

Краткотрайна е свободата на добруджанци. На 9 септември 1944 г. болшевишка Русия предоставя властта на контролираното от комунистите правителство на Отечествения фронт. България е устроена по съветски модел на държавно устройство. В българския обществен живот е отречена възможността за индивидуално съществуване. Всеки гражданин се разглежда като неделима частица от изграждащото се множество, на което се приписва единна воля и един стремеж. През годините след 9 септември 1944 г. до приемането на конституцията в края на 1947 г се трасира пътя към одържавяване на човешката личност, историческата памет и традиция, моралното съзнание; идеологизират се образованието и науката; предприемат се активни политически действия за обезсилване на частния сектор в промишлеността и земеделието.

Ликвидирането на частните стимули в икономиката дава трайни отрицателни последици върху нея, които ще я разяждат до края на XX в. За да постигне всичко това, т.нар. народнодемократична или отечественофронтовска власт използва всички държавни структури на управлението в съчетание с репресии,терор,заплахи и изнудвания за смазване на политическия противник, на интелигенцията, на собствениците.

Тези събития и следствията от тях са основните въпроси, които са предмет на изследването. Те определят и целите на настоящия труд: да разкрие върху една солидна документална основа цялата сложност и противоречива динамика на социално-икономическото и политическото развитие на Силистренска околия в определената хронологическа рамка. Темата от само себе си показва, че са изследвани две противопоставящи се системи на социално-икономическото, политическото и културно-просветното развитие на обществото, на две противоположни системи на упражняването на властта.”

- из предговора

***

Съдържание

Предговор

ПЪРВИ ДЯЛ: Обществено-политическо и социално-икономическо развитие на Силистренска околия (1940-1944)

Първа глава. Възстановяване на българската държавност в Южна Добруджа

1.Мерки на правителството за изграждане на административно-управленските структури в Южна Добруджа

2.Административно устройство

3.Прилагане на Крайовския договор

Втора глава. Икономическо развитие

I. Основни насоки в развитието на занаятчийството, търговията и промишлеността

1.Мерки на държавната власт за развитие на занаятчийството, търговията и промишлеността

2.Развитие на занаятчийството, търговията и промишлеността

3.Банки

II. Развитие на селското стопанство

1.Оземляване на преселниците и местното население

2.Насоки и проблеми в развитието на селското стопанство

3.Ролята на кредитните кооперации за развитието на селското стопанство

Трета глава. Ролята на общината за социално-икономическото развитие на Силистра

1.Етнодемографска характеристика и административно устройство на община Силистра

2.Стопанска дейност на общината

3.Социална дейност на общината

4.Развитие на образованието и културата

Четвърта глава. Освобождението на Добруджа и обществено-политическите настроения сред населението

1.Политическа характеристика на силистренското общество

2.Честванията на годишнината от освобождението на Силистра.

3.Великият добруджански събор: анализ на освободителното движение и идеи за бъдещето на добруджанските организации. Създаване на Добруджански културен институт

ВТОРИ ДЯЛ: Обществено-политическо и социално-икономическо развитие на Силистренска околия (1944-1947)

Първа глава. Репресивни действия и мерки на Околийския комитет на Отечествения фронт за утвърждаване на народнодемократичната власт

1.Разправа с политическия противник

2.„Народният съд" - узаконеното политическо насилие

3.Депортиране на таврийските българи и изселване на липованското (казашкото) население

Втора глава. Отечественият фронт и опозицията в Силистренска околия

1.Възстановяване и учредяване на политическите партии

2.Отношения между партиите в Околийския комитет на Отечествения фронт. Формиране на опозицията БЗНС - Никола Петков

3.Подготовка и провеждане на изборите. Противоречия в отечественофронтовската коалиция

4.Разгромявано на опозицията

Трета глава. Демографско и социално-икономическо развитие

1.Демографска характеристика

2.Насоки в развитието на промишлеността, занаятите и търговията

3.Парична криза

4.Начало на колективизацията в селското стопанство

Четвърта глава. Прилагане политиката на Отечествения фронт

1.Червеноармейските подразделения и силистренци (1944-1945)

2.„Доброволният" народен заем (1945)

3.Изпадане на общината в икономически и финансов колапс (1946)

4.Обявяване на Силистренска околия за бедстваща (1947)

5.Образование и култура

Заключение

Приложение 1 Биографичен указател

Приложение 2 Осъдени от „народния съд" в Силистра (15-31 март 1945)

Приложение 3 Указател на старите и новите имена на селища в Силистренска околия, споменати в текста

Съкращения

***

Можете да намерите също и:

Власт и общество. Силистра 1948 - 1958 г.

***

Наталия Добринова Минчева е родена на 8 октомври 1977 г. в гр. Силистра. Завършва специалност „История” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” (2000). Доктор по история (2016). Уредник на отдел „Най-нова история” в Регионален исторически музей - Силистра. Автор е на монографията „Пресеченият път на свободата. Силистра 1940 - 1947” (2018). Научните ѝ интереси са свързани с изследване на въпроси от обществено-политическата и стопанската история на Добруджа след края на Втората световна война.