„По вънкашност, въобще, Хаджията много напомнял войводата Панайота Хитов. На възраст той е около 45 - 50 години, тук-там с побелели коси. Името му е Хаджи Станю Станев; член е в градския съвет; чете се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско; има в движение (в оборот) капитал от десет хиляди лири. Турските и черковните власти гледат на него като на исписано яйце. Каймакамите в Ловеч и Орхание му стават на крака, когато той ги посещава дома им или на друго място. В Тетевен той и Петко Милев (също първенец и богаташ) „колят кучето" както се изразява народът за хора, на които в ръцете е съдбата на населението. Мюдюрите и полицейските чинове (заптиетата) по негов личен „кеф" се отчисляват в Тетевен. Цялото Тетевенско окръжие: и помаци, и българи, мало и голямо, гледат на него с дълбоко уважение, премесено с онзи обществен страх, каковто се проявява в простолюдието, когато почуствова общественната и господарственна сила на някоя человеческа личност." Така Стоян Заимов представя в отпечатаната през 1884 г. кн. II на своето „Минало" хаджи Станьо, останал в следосвобожденската ни историопис с името хаджи Станьо (Станю) Врабевски.

По различни причини, въпреки че по думите на Заимов Хаджията е сред най-влиятелните представители на българското население в района на Тетевенския балкан, за него липсва все още сериозно биографично изследване. Местните краеведи и проучвателите на комитетското дело в Тетевенско и Софийско не пропускат да споменат в публикациите си х. Станьо х. Станчов, но в повечето случаи те се ограничават до събитията от есента на 1872 г., свързани с обира на турската поща при Арабаконак и с последвалите масови разкрития, направени от властите, или пък до преповтарянето на запазени в родовата памет на хаджистаневите наследници сведения. Единствените досега опити за по-цялостно проследяване на житейския път на влиятелния тетевенски първенец са няколкото кратки очерка през последните години в пресата - дело на Мильо Павлов и на проф. Пламен Павлов, и малката книжка „Хаджи Станьо Врабевски и Тетевенският революционен комитет", отпечатана от Фондация „Българска памет" през 2017 г. по повод на 200-годишнината от рождението на хаджи Станьо х. Станчов.

Героят на настоящото изследване принадлежи на една особена група възрожденски дейци - заможни и влиятелни, обществено изявени търговци, занаятчии, предприемачи, чорбаджии, включили се активно в борбите за отхвърляне на чуждото агарянско иго, за което платили и висока цена (някои от тях увисват на бесилото, други преминават през кошмара на турските зандани, трети губят близки роднини и/или спечеленото с труд богатствово), но всички те - недопризнати от потомците за заслугите им, обречени от времето на забрава, или пък анатемосвани по идеологически или други причини за предатели и народни врагове.”

- из предговора

***

Съдържание

1.Встъпителни думи

2.Родовите корени

3.Семейство, ранни години и учение

4."Тетевенският Ротшилд"

5."да поискаме земята и царството на нашите бащи"

6."От народа за народа!" (Арабаконашкото приключение)

7.Пред съда на Портата

8.Присъдите

9.В Диарбекир