„Тази книга е замислена като моногафия и е резултат от дългодишния опит от заниманията ми с темата за маркетинга и комуникациите в областта на изкуствата. Схващането за ролята на маркетинга в артсектора, поне у нас, датира сравнително отскоро. В условията на социална промяна арторганизациите са изправени пред редица трудности и търсят да засилят и утвърдят присъствието си в обществената среда, като обръщат внимание на професионалното изграждане и поддържане на комуникации с външния свят и обществеността. Маркетинговите програми се реализират във връзка с творческата политика, комуникациите и популяризирането на различни изкуства, отделните постановки, концерти, експозиции, произведения и експонати, програми и отделни автори.

Пропагандирайки изкуството арторганизациите търсят да осъществяват диалог с обществеността, разчитат на трайно сътрудничество с ключовите заинтересовани групи, които са ценители, творци, артисти, администратори, законодатели, куратори, критици, спонсори, медии и др. Обърнати към публиката на изкуството те реализират естетически, образователни, съхраняващи, развлекателни и др. функции; отговарят на определени обществените потребности, предоставяйки пространства за качествени и съдържателни художествени изяви, за възприемане и обсъждане на същностни за социалното развитие идеи. В случая важни са базисното виждане за мястото на изкуството в обществото и обществеността, какви са промените и в каква посока вървят и какви са пътищата да се повлияе върху информираността и поведението. Прилагането на професионални комуникационни подходи, планирането и осъществяването на комуникациите са от жизнено важно значение, 3а това как арторганизациите изпълняват предназначението си и в каква степен се благоприятства взаимоотношенията между изкуство и общество, между изкуство и възприемане.

Първа глава включва някои основни теоретични питания за същността на маркетинга и какво предствалява ориентацията към публиката. Проучването и удоволетворяването на нейните потребности предполага и разработването на различни маркетингови и рекламни стратегии, насочени към различните групи чрез използването на релевантни методи на изследване и съответстващи форми и начин 3а комуникиране. Разсъжденията относно творческата политика включват следните питания: Как ще бъде определен творческият продукт? Какво представлява творческият продукт в неговото разнообразие? Как се вземат решенията? Кои са елементите в процеса на програмиране? Какъв целеви пазар се стреми да достигне арторганизацията с конкретните изложбена програма и репертоар? Същевременно маркетинговото мислене тръгва и се съобразява с мисията на отделната арторганизация.

Коментираните въпроси 3а маркетинга се разширяват и преминават в сферата на брандинга, особено когато музеите търсят да изяват и утвърдят своята идентичност и разпознаваемост в обществената среда, което е темата на втора глава. В тази глава се спирам и на въпроси, свързани с брандинга на събитието „Европейска столица на културата - Пловдив 2019”. Включени са и примери от практиката за илюстрация на различните гледни точки.”

- из предговора