Пилигрими на словото... Литературна критика

„Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти. На литературното поле няма място за деликатни думи.”

- Нешо Бончев

„Общественото мнение е добро, когато се изкарват на показ ония, които ходят със златни еполети, които живеят в леговищата на истинските кокошкари, дори у банкерите, богатите търговци, блюдолизците и в господарските къщи. Снемете им маските на тия знаменити празноглавци, снемете им кадифето и позлатата, и ще видите, че са по-грозни от кой да е крадец и че трябва да се гнусите от тях...”

- Любен Каравелов

***

Съдържание

Любен Каравелов (1834 - 1879). Българският обществен живот

Нешо Бончев (1839 -1878). Личност и общество в неговите статии

Фани Попова-Мутафова (1902 -1977) в контекста на българската литература от XX век

Яна Язова (1912 - 1974) - Българският исторически роман и дългият път на трилогията „Балкани" до читателя

Валери Петров (1920 - 2014) - Реставрации по рафтовете на Мнемозина (поемата му „Вчера, както си влизах...")

Иван Давидков (1926 -1990), Кирил Кадийски (1947) - Човекът, вярата и историята в диалога между двамата поети

Вера Мутафчиева (1929 - 2009) - пред съда на изторията

Никола Инджов (1935 - 2020) - Поетът, който носи светлина и пътища в сърцето си (поемата му „Дълговет")

Дамян Дамянов (1935 -1999) - Тайнството „Живот" и непостижимостта на човешкото щастие в „Поема за Щастието" и „Отворен кръг"

Банко Банков (1936) - Разказът му „Майчин двор" и метаморфозите на българската народопсихология

Петър Андасаров (1937) - Алегориите на любовта в стихосбирката му „Моята обич ще те посрещне"

Матей Шопкин (1938) - Молитвата на поета в стихосбирката му „Към сините предели на безкрая"

Неда Антонова (1940) - Познатата и непознатата

Георги Константинов (1943) - „Нелиричните размисли" на поета в стихосбирката му „Живея високосно"

Пенка Чернева (1943) - Родният дом, от който започва светът, в мемоарно-епистоларната ѝ книга „Черна котка, бял гълъб"

Йордан Атанасов (1943) - Морфей и мотивът за смъртта в стихотворенията му „Машина", „Състезание" и „Сметище"

Петър Велчев (1944) - Философски аспекти на самотата в цикъла му с миниатюри „Самотен плувец"

Миряна Башева (1947 - 2020), Любовта - „Душа в душата" във вселенската спирала на живота (поемата ѝ „Любов")

Петко Каневски (1951) - Театърът на българското битие в поемата му „Живот на Кредит"

Васил Бенински (1954) - Разкази по острието на историята, сборникът му „Божие дърво"

Стоянка Боянова (1955), Минко Танев (1953) - Опит за дешифриране на вселенските знаци в книгата им билингва „Дом зад седем планини"

Боян Ангелов (1955) - Лирическите интерпретации на образа на брега в стихосбирката му „Ако изобщо има бряг"

Христо Славов (1955) - Алегорично-метафоричните интерпретации на света и живота в книгата му „Преди Сътворението"

Ангелина Бакалова (1957) - Човекът, зърно пшеничено, семка, отвеяна нейде далеч от земята Едемска, в стихосбирката ѝ „Далече от Едем"

Йордан Пеев (1968) - Съвременният български свят в романа му „Аквариум за китове"

За автора - Лалка Павлова