Литературна критика. HOMINEM GUAERO - Кирил Кадийски

„Казват, че ако някой иска да разсмее Господа Бога, трябва да му разкаже мечтите си... За го.хямо мое съжаление и болка - това се оказа истина. Преди време, ко-гато написах шестата си статия за сонетите на Кирил Кадийски, той започна да се шегува: „Като ги направиш десет, ще издадем една цяла книга с тях!" Уви!... Съдбата реши друго и той неочаквано стана част от българското съзвездие в Небесната библиотека. Думите му обаче скътах в сърцето си с надеждата, че Бог скоро няма да се разсмее и над мен и ще ми отпусне поне още малко време...

Ако в момента държите в ръцете си тази моя книга за Кирил Кадийски - Бог е откликнал на молбата ми!

Слава Тебе, Господи, благодаря ти за неизмеримата Твоя любов! Амин!“

- Лалка Павлова, из предговора

***

Земята е рай за безкрилите...

Но стига вече в пясъка глава сме крили!

Което можеше да литне - отлетя,

което не - кълват го същества безкрили...

Поезията не е кръв от рана,

по-страшното, най-страшното е тя -

душата на поета, приживе одрана!

- Кирил Кадийски