По пътеките към Шамбала. Хималайски хроники

Когато в днешно време говорим за Непалските Хималаи, първата мисъл е за комерсиален туризъм и алпинизъм. Но в миналото Хималаите са „остров на блажените“ за планинарите от всички континенти. Сред късметлиите, изпитали необикновената енергия на Великата планина от онова време, е и Румен Воденичаров заедно със свои четирима добри приятели. През далечната 1983 г. те извършват нещо необикновено: изминават 700 км под седем осемхилядника с преминаване на превали над 5500 м по пътя на първия хималайски трекер Бил Тилман.

Легендата гласи, че някъде там се намира митичната страна Шамбала, населена със свръхмъдри махатми. Едни смятат, че Шамбала съществува реално и вярват, че някои са стигнали до входа към нея – до каменна врата, неотваряна досега, защото „моментът, в който човешкият дух се приближава до божествения, още не е настъпил“ (Рьорих). Други са убедени, че Шамбала е страна, разположена в друга реалност и в измерение, достъпно само за духовно извисени личности.

Групата от петимата хималайски трекери не попада на входа към Шамбала; пък и това не е била тяхната главна цел, защото за тях „пътят е целта“. А целта на тази книга е преживяното от тях сред добрите хора, изповядващи хиндуизъм и будизъм, да пребъде и да пренесе читателите в едно по-невинно, по-романтично, но и по-предизвикателно време.

***

Румен Воденичаров е роден в Садово. Завършва с отличие „Гимназия с преподаване на руски език“ (1952–1956) и „Висшия химико-технологичен институт“ (ВХТИ) (1956–1962) в София. Доктор по квантова химия (1969). Работил е като асистент по физикохимия във ВИХВП-Пловдив и старши научен сътрудник и ръководител секция Аналитична в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) – София (1970–1997). Има десетки публикации в областта на квантовата химия, фармацевтичния анализ и добрата производствена практика на лекарствени продукти.

В политиката влиза като председател на Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) (1989–1990), основател на СДС и народен представител в 7-то ВНС. Бил е председател на сдружение „Хелзинкски наблюдател“ – България и зам.-председател на ПП „Нова Зора“. Участва в първите преки президентски избори (1991–1992) заедно с Велко Вълканов като кандидат за вицепрезидент. На втори тур двойката получава гласовете на над 2,5 милиона избиратели. Автор е на повече от 300 статии в периодичния печат. Владее руски, английски и немски.