Размисли. Сюжет от безвремието

„Цялото достойнство на човека е в мисълта. Тя е нещо прекрасно и несравнимо. Поради странни недостатъци е често смешна, а понякога предизвиква и презрение. И все пак. Колко е велика в същността си! Използвайки размишление на Гьоте, категорично ще заявим, че мисленето трябва да е искрено, да преследва истината до доказването ѝ. За нищо на света не трябва да е безпристрастно. Ако авторът е безпристрастен, означава да е равнодушен към тези, които са вършели злини над хората десетилетия наред. Търсенето на справедливост при доказване на истината не се постига с безпристрастие. Словото - продукт на мисленето — трябва да показва на обществото пораженията от несправедливостта и от доказателствата на истината. Мисленето е планиран процес, защото търси отговор на отделни въпроси, вълнуващи обществото. Често то е съпътствано с „избухването” на други размисли, което довежда до разширяване на поставената цел и задачи.

Представените размисли имат за мен една единствена цел: да се изкажа върху нещо, което неми дава покой, - състоянието на хората, обществото и държавата, осъществяваща функционална зависимост, тоест те са в устойчива взаимообвързаност, но все още неможеща да изгради системата на гражданското общество.

Размислите са подредени върху базата на синтеза между историческата наука, колективната памет, народностната традиция и политическата ни несъстоятелност. Стремежът ми е да кажа с малко изречения онова, което времето е извършило и продължава да върши.

Читателят ще открие и хумор. и освобождаваща ирония, и предизвикателство за мисловна дейност. Причините за неумението да си устроим държавата, както това са го сторили повечето страни в Европа, оставям на читателя да разсъждава.”

- от автора, из предговора