Приказки от сърцето на града

„Сборникът „Приказки от сърцето на града“ (2018) – своеобразно продължение на „Приказки от крайните квартали“ (2008) – съдържа 25 истории за отношенията между хора и животни... Почти всички илюстрации тук са маслена живопис – платната са повечето метър и половина на метър, без особено дигитално доработване... Често ме питат кое идва първо – сюжетът или изображението. По малко и от двете е, едното вае другото чрез последователни преразглеждания... Основната задача, която си поставих в „Приказки от сърцето на града“, беше съвсем простичка: да си представя определено животно в града. Защо е там? Как реагират хората на присъствието му? Какво би могло да е значението му?... Едва ли някога ще разберем битието на останалите животни, но чрез писането за тях и рисуването им поне имаме шанс да отпуснем въображението си и да научим още нещичко за себе си...”

- Шон Тан

„Творчеството на Шон Тан, лауреат на престижната награда „Астрид Линдгрен“, е било удостоявано и с други отличия – за фантастика, илюстрация, детска литература... включително и „Оскар“ за късометражната анимация The Lost Thing. Със силата на своя талант Тан сякаш си е отворил самостоятелна ниша, витаеща нейде между световете на образите и думите, децата и възрастните, ексцентричната фантазия и най-суровия реализъм. В „Приказки от сърцето на града“ авторът се фокусира върху разлома между човека и природата...”

- Australian Book Review

„Сюжетите тук варират от фентъзи с животни през научна фантастика до магически реализъм. Най-добрите от тях се отличават със завладяващото богатство на Рей Бредбъри и изобретателната магия на Нийл Геймън, а някои се доближават до Карел Чапек и неговата „Война със саламандрите“... В „Приказки от сърцето на града“ роденият през 1974 г. австралиец за пореден път впечатлява с огромната си дарба на

разказвач и художник. Разказът му за рибата-луна е една от най-добрите кратки фантастики, които ще прочетете тази година.”

- Die Zukunft

„Илюстрациите на Шон Тан ту трептят от цвят, ту сияят като картините на Ван Гог, ту са издържани в сивото на бетона, синкавото на стоманата и бежовото на смога. Все едно дали обрисува царевичак или небостъргач, жаба или заседателна зала, той прави така, че обектът да изпъкне. А обектът му често е нещо, което обикновено не виждаме. Макар и възрастен, Тан наблюдава с очите на дете.”

- NRK

„Тан говори за чудесата, в които ни въвличат животните – реални и въображаеми.

Книгата му е пламенен призив за съвместно творчество.”

- Frankfurter Allgemeine Zeitung