Когато ти се обади... хладилникът. Човекът. Машината. Виртуалната реалност. Зрелището

„Питали Илф и Петров как пишат заедно, те отговорили: „Единият седи вкъщи и пази ръкописите, другият тича по редакциите..." Днес нямаме ръкописи, които да пазим, отдавна всичко е дигитално, по редакции вече няма смисъл да се ходи, но има неща, които са актуални, важни и за тях трябва да се говори.

Как се случи? Момчил беше гост-лектор на мое занимание със студенти на тема виртуална реалност и други модни дигитални неща във визуалните изкуства. Поговорихме, разбрахме, че ни интересуват и безпокоят едни и същи проблеми, че мненията ни за много неща съвпадат, а от различията може да се родят интересни идеи.

Ние сме от различни поколения, делят ни десетилетия, но въпреки това спокойно обсъждаме проблемите, уважаваме мнението на другия дори когато и особено когато спорим (днес това не се случва толкова често). Имаме различен опит, натрупали сме различни знания, но сме убедени, че можем да ги използваме, като се допълваме и търсим общото, онова, което ни обединява и което всъщност е важно.

Този разговор ще е за технологиите и за тяхното значение в живота ни, на нас и на обществото, за промените, които настъпват с дигитализирането, за виртуалната реалност, за изкуствения интелект и за тяхното влияние върху културата, изкуството и зрелищата.”

- из предговора