Две глътки кураж

„Пепа Атанасова е автор на седем стихосбирки, между които - „Парливи глътки", „Хартиен къс", „Уроците на тишината",„Зовът на жерава", „Подари ми залез", „Брод". „Най-тъмно е преди да съмне" В новата си стихосбирка - избрано „Две глътки кураж” лиричните творби изразяват тревога, любов, драматизъм, динамика. Изразяват още автентичност на емоцията и мисълта, на нравствен ангажимент. Емоцията се прелива в различни тонове, багри и образи. Вътрешните изживявания и външната картина са синхронизирани по своеобразен начин. Те излъчват носталгия по изгубена любов, но и осезаем нравствен заряд и кураж, стремеж да опоетизира човешкото в човека.

Стихотворенията от „Две глътки кураж” докосват и неуютните страни на битието, докосват се и до красотата и духовното начало. Повечето от лиричните късове имат за начало моментни преживявания, развиват ги търсейки символиката и пастелната образност. Авторката има усет за истинност и автентичност и доказва, че „могат да се изградят мостове" над човешките взаимоотношения и разбирателство. Крехката чувствителност на поетесата показват, че страда от разминаването в човешките връзки, от безсмислените конфликти, от изневярата и бездушието, от все по осезаемата бездуховност, достойнство, човечност.

В поместените в съдържанието на „Две глътки кураж" стихове се усеща стопяване на границата между идеал и реалност. Построени са от видимата страна на „сюжета" и невидимия драматизъм на преживяванията, независимо от какъв характер са загуба на любим, на приятелство, близки. Споделеното не звучи като упрек или желание за отплата, чувството е деликатно съкрално. Може би в стихосбирката на авторката най-добре личи усета и към детайла с характерна натовареност.

В поетичните творби на Пепа Атанасова има бурна емоция и страсти. Тя говори с думи в които е заложен подтекст с доминиращо лирично начало на асоциации, романтизъм, воля за преодоляване на тъгата и болката. Примерно стихотворението „Молитва" отправено към Бог с молба да я съхрани, въпреки „издраните колена до кръв" и „измяната".

Господи,

такава ме съхрани

а трия с обич

чужди сълзи,

а моите, Господи - Ти.

„Две глътки кураж” се забелязва по-усложнена тематика и по-усложнена тоналност, осезаем и стремежа да премахва преградите, които връщат спомените. Този тип стихотворения показват устрем към нещо, което стои над делника и над известното. В тях има убеденост, че съществува енергия насочена към исконни човешки ценности, размисли върху великото и нищожното в живота.

Стиховете в „Две глътки кураж” са спонтанно споделяне болка и радост, обида или обич, зло или добро, разочарование или вяра. Основна идея на поетичните изповеди - общо погледнато на каква цена се постигат въжделенията за красота и любов. Размислите и впечатленията са от противоречивите процеси в потискащата реалност. Те са богати на образи, асоциации, инвенции, чувство за гордост и усещане за надежда и вътрешен кураж, на достойнство.”

- акад. Благовеста Касабова, из предговора