Братовчедите на поп Кръстю

Поезия от Марин Колев.

***

МИТЪТ

Митът за поп Кръстю

не е заченат свободно.

Той е насила погълнат,

затова трябва да бъде повърнат

доброволно -

сЪс-прЪст-вЪрху-мЪжеца-дЪлбоко-вЪв-гЪрлото.

Митът за поп Кръстю - сатър

във гърлото на българина.

Въздъх кървав, въздъх мъртъв.

На кръстопът мътим запъртък.

Гълъб във калъп гъгне със зъмя възжълта.

Мъка мъкнем вътре, вънка.

Дърти дъргел дълба създърма със зълва.

Дързък мързел същи щъркел щъка.

Вълци във търлъци хълцат пътем и задълго.

Мъдър, гъвък, кълбест, пъстър кълвач

като "ъ" в края на думата

първо млъква, после хвръква

и захвърля ни на дървояда.

Митът за поп Кръстю - гърбъв "Ъ"

във средата на гърлото,

стърчи чак до мозъка,

гълчи със тъмен тътен изпод пъкъл като в бъкел.

Гъл-гъл - нагъл лъсва,

гъл-гъл - подъл тръгва,

хък- мък и ни гък, ни мък.

Въвеки ъкане, мънкане,

мъкнене мръсен кръст за всеки,

който иска, който може да е Левски.

- из книгата

***

Марин Колев е роден на 04.02.1939 г. в с. Радювене, Ловешко. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист и драматург. Има редица издадени поетични книги, сред които „Място за моето лице” (1968), „Мигли от светлина” (1975), „Вечността на миговете” (1980), „Любопис” (1987), „Кози и ангели” (1994), „Исо със оси” (2000), „Челото плаче” (2012) и други. Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, полски, чешки, английски, немски, френски, испански, румънски и японски.