Психотерапевтичен роман(с)

„Тази книга е покана за среща, отправена към себе си. Деликатна и в същото време болезнено откровена покана. Докосване до отминали, но все още напълно живи в душата - хора, чувства, места. Калейдоскоп от ярки мигове - всеки със свой цвят и аромат. По детски спонтанно и леко авторката отгръща пред нас дневниците на своя живот, кани ни да съпреживеем заедно с нея онези специални моменти от ежедневието, които дават плътност и смисъл на иначе ефимерното ни битие. Редуват се истории на момичешка дързост, изпепеляващи любови, майчинска всеотдайност и мъдра вглъбеност. В тях можем да открием и себе си, и свои спомени отпреди.

На фона на тази вихрушка от събития и чувства като два стожера се издигат литературата и психотерапията. Фрагменти от анализа и себеанализа, от литературни произведения и изказвания на именити автори съпътстват личните разкази. Като две ангелски крила литературата и психотерапията въздигат авторката и помагат на душата ѝ да премине през всичките перипетии на битието. Съгласна съм с думите на авторката: „Отхвърлям огорчението и избирам чудесата.”

- д-р Антоанета Матеева, Нов български университет

***

Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, втора специалност философия. Ас. д-р в Института за литература на БАН. Магистър по „Артистични психосоциални практики и психодрама” на Нов български университет. Психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000”, специалист по групова динамика към Института по психология на групите. Работи в интердисциплинарното поле литература, психоанализа и психодрама. Автор е на книгите „Павел не е сам на света", „Драги ми, Смехурко: Антология на хумор за деца", „Българската литература за деца - психоаналитични и психодраматични прочити”, „Енигмата на откривателството. Творчески портрет на Боян Биолчев”. Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях”, „Българска литературна критика. Т. 1” и др.