Монашеството и българската историопис от XVIII век. Сборник с изследвания в чест на 300-годишнината от рождението на о. Паисий

Този сборник съдържа сбор от изследвания, посветени на времето и фигурата на о. Паисий Хилендарски, видяна както в контекста на монашеството и българската историопис от XVIII в., така и в по-късното време на усвояването на историческата перспектива от автори, живели през XIX в. и дори през XX в., за които делото на о. Паисий и смислите, които неговата История отваря, пораждат нови поводи за тълкуване и преразглеждане.

Сборникът съдържа статии, основани на доклади, които бяха прочетени и обсъдени на научната конференция „Монашеството и българската историопис от XVIII век: извори, употреби, интерпретации“, проведена на 15–16.09.2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя бе организирана от университета и Зографския манастир на Света Гора. Eдна от целите на конференцията бе да бъдат дискутирани различни интерпретации на „История славянобългарска“ в научното поле от края на XIX до ХХI век. Конференцията бе открита с доклада на иеромонах Атанасий Зографски, който представи еклисиологичния подход към творбата, съобразен с монашеската менталност, християнската гледна точка към човешката история и Божието домостроителство. Други доклади засегнаха етноцентричните и ненационалистични интерпретативни стратегии, анализираха идеите на о. Паисий в контекста на основните философски и религиозни течения на XVIII век в Европа и специално на Балканите, обособени бяха различните езикови пластове в „История славянобългарска“, изнесени бяха резултати от нови проучвания на следовниците на отец Паисий – от идейна, литературна, интертекстуална, езикова гледна точка.

***

Съдържание

Предговор

ОТЕЦ ПАИСИЙ И „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА”: ИДЕНТИЧНОСТ И ИНТЕРПРЕТАТИВНИ СТРАТЕГИИ

Кета Мирчева. Четири непознати документа за Паисий Хилендарски

Аимитър Пеев. „Стематографията” и приносът ѝ за формирането на историческата концепция в „История славянобългарска”

Раймонд Детрез. Паисий Хилендарски в светлината на някои модерни теории за национализма

Николай Аретов. Размитата граница религиозно - светско: повествованията на Паисий и Софроний

Олга Смолина. Народностна идентификация в културата на православното монашество

Елена Хаджиниколова. Св. Йоаникий Девички и „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски

Сирма Данова. Паисий - началото и краят на Възраждането. Операта „Паисий Хилендарски” от Найден Геров

СЛЕДОВНИЦИ НА ПАИСИЙ

Рая Заимова. Историята на Паисий Хилендарски и хрониките от българските католици (XIX век)

Надежда Александрова. Влиянието на Паисиевата история върху Софроний Врачански в превода на „Систима и религия мохамеданския”

Владимир Игнатов. Историята - конструирани светове, отразени идентичности, или за начините на „возвисяване като Кедър в Ливан”

Елена Узунова, Маргарет Димитрова. Към образа на един от преписвачите на „История славянобългарска”: отец Пантелеймон Хилендарец

Атанаска Тошева. Обогатеният прочит на „История славянобългарска” в т. нар. Рилска преправка от 1825 г.

Андриана Спасова. Найден-Геровият исторически разказ и „История славянобългарска" на Паисий Хилендарски

Лъчезар Перчеклийски, Мариана Керанджиева. Книжовно и народно в текста на Ахтаровия царственик от 1844 г.

Десислава Узунова. Из книжовната история на Паисиевата „История славянобългарска”

Географски показалец

Именен показалец