Абстрактната лексика в българските диалекти

„Настоящата монография представлява цялостно проучване върху абстрактната диалектна лексика. Като я систематизира и класифицира, авторът обогатява изследванията в областта на диалектната лексикология.

При проучването на абстрактната диалектна лексика наред с изследването на общи особености авторът обръща внимание и на специфични тематични групи. С това обособяване на специфични тематични групи наред с общите лексикални пластове авторът ни поднася неоценими сведения за лексикалното богатство на българските диалекти.

Тази книга на Владислав Миланов предлага ново теоретическо обосноваване и непротиворечиво цялостно описание на абстрактната диалектна лексика.

Като се основава на огромен фактически материал, чрез задълбочено научно изследване авторът поставя и решава един актуален въпрос на българското езикознание.

Авторът взема под внимание и други обстоятелства в съвременната лингвистика, като например повишения интерес към семантичната типология, в който аспект диалектите не са разглеждани; съществуването на такива абстрактни думи в диалектите, които са по-разнообразни смислово и слово-образувателно от съответните думи в книжовния език; необходимостта да се опровергае схващането, че употребата на абстрактна лексика е характерно предимно за книжовния език.

За разлика от досегашните изследвания, които са в границите на един говор, настоящето изследване се простира върху цялостната диалектна лексика.

Обект на проучване са производните съществителни имена в българските диалекти. Обяснението за избора на съществителните имена е именно в това, че те съставят ядрото на абстрактната лексика. Предмет на анализа са само морфологично променените (усложнените) лексикални единици в диалектите.

Целта на изследването е много широка: да разгледа основните модели за образуване на абстрактни съществителни имена в диалектите; да проследи историческите особености на абстрактната лексика, като направи съпоставка с тенденциите в книжовния език.

Направен е и сполучлив опит да се анализират чужди по произход абстрактни съществителни имена, съществуващи в диалектите.

Във връзка с посочените практически задачи се разглеждат и някои основни теоретически въпроси.

Изпълнението на поставените задачи се извършва чрез анализ на 600 съществителни имена.

Основните методи на изследването са: съпоставител-но-исторически анализ и словообразувателен анализ.

Разработката разкрива лексикалното богатство на българските говор във връзка с употребата на абстрактната лексика. С това тя е принос към опровергаването на една научна хипотези, лансирана през последните години в българското езикознание, че диалектите умират, а диалектологията се превръща в историческа наука.”

- из предговора

***

„Монографията на Владислав Миланов е първото по рода си проучване на абстрактната лексика в българските диалекти.”

- проф. д.ф.н. Василка Радева

„Тази книга на Владислав Миланов предлага ново теоретическо обоснование и непротиворечиво цялостно описание на абстрактната диалектна лексика. Като се основава на огромен фактически материал, чрез задълбочено научно изследване авторът поставя и решава един актуален въпрос на българското езикознание.”

- член-кор. проф. д.ф.н. Мария Попова

„За диалектите битуват различни, невинаги верни представи, една от които е, че в тях няма абстрактна лексика. Книгата на Владислав Миланов убедително доказва обратното.”

- проф. д-р Владимир Жобов

„Книгата на доц. В. Миланов е първото относително цялостно системно проучване на тази проблематика у нас. В нея прозира дългогодишният интерес на автора не само към диалектологията, но и към историческите и лингвокултуроложки езикови изследвания, а резултатът е еклектично научно изследване с висока стойност, което ще представлява интерес не само за езиковедските среди, но и за всеки читател, изкушен от обичта към езика.”

- доц. д-р Илияна Гаравалова