Домът на феите. Лирика

„Действтелността ми прилича на кардиограма на силно развълнувано сърце, каквато вероятно съм и самата аз. В противен случай не бих имала дързостта да живея по начина, по който го правя. Когато погледна назад, си давам сметка, че можеше и по-смела да бъда. Предизвикателствата на битието ме изваяха, а животът ме научи да го ценя и обичам...безусловно.”

- от авторката

***

ЕСЕННО СБОГУВАНЕ

Фенерите бледи

клони огряват,

под купола звезден

цветно шептят.

Джаз ненатрапчив

ефира изпълва,

разнася го вятърът,

оживява нощта.

Лист танцуват,

тихо валят,

пусти алеи,

пейки самотници.

Птиците пойни

отдавна спят,

както и хората

в града притаени.

Довиждане, есен,

кокетно уютна!

За отинаващия

сезон аз не тъжа,

всеки нов прави ме

все по-богата,

а някъде някой

свири на заксофон...