„Между любовта и литературата" събира всички достигнали до нас писма на един незаслужено забравен, но сериозен свидетел на сложното литературно време между двете войни до смъртта му през 1982 г., писател, драматург и обществена фигура - Илия Волен. Книгата представя не просто епистоларното наследство на Волен - в нея могат да бъдат открити свидетелства и факти, конструиращи непозната и не съвсем популярна картина на българската литература и култура от посочения период, основана върху личните взаимоотношения между водещи писатели, поети и дейци, изявяващи се в повече области от обществения живот - издатели, публицисти, театрали, критици и университетски преподаватели и т.н.”

- проф. Людмил Димитров

„Тази обемиста кореспонденция може да се определи като своеобразен „епистоларен роман", нейните над 500 страници очертават, от една страна, любовните взаимоотношения между Илия Волен и Цонка Кунева, а от друга, представят богата панорамна картина на литературния, културния и обществения живот в България през посочения период. От писмата на И. Волен се вижда силата и неу-толимостта на чувствата му; те разкриват цялата сложност на отношенията между двамата, които минават през редица препятстващи ги перипетии - лични, битови, семейни, професионални, - още повече затвърждаващи увереността им, че трябва да ги преодолеят и осъществят намерението си да останат завинаги заедно. Някои от писмата са официални, иносказателни, други са изповедни, чувствени, дори на места еротични, като въпреки споннтаността им те са издържани във високо художествен план.”

- проф. д-р Алберт Бенбасат

***

Сред покъщнината и нещата, които останаха след баща ми Илия Волен и майка ми Цонка Христова Волен в семейния апартамент в София на бул. „Евлоги Георгиев" № 124 (сега бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" № 43), е и обемистият архив на баща ми, все още недобре подреден и непредаден за съхранение от някоя подходяща институция, както и неговата библиотека, включваща иного голям брой книги с автографи, като се започне с тези от Йордан Йовков и Елин Пелин, та до най-млади съвременници на получателя на книгата. Сред този архив много особено и специално място през годините заемаше и голямата картонена кутия с писмата на баща ми до майка ми отпреди женитбата им и малко след това - в периода, включващ втората половина на 30-те години и началото на 40-те, свидетелство за тяхната голяма и трудна любов. Тях съхраняваше майка ми - те по право бяха нейна собственост - като в разни периоди от живота си тя ги е препрочитала, подреждала по дати, добавяла по тях и някои кратки коментари, а предполалагам е и унищожила някои страници от тях, които сега липсват. Дълго време се пазеха и писмата на майка ми до баща ми от същото време, като по този начин диалогът между двамата е бил в цялата си пълнота. За съжаление, в някакъв момент майка ми е решила да унищожи писмата, писани от нея, и сега те не съществуват. За тях сега може само донякъде да се съди по-запазената част от този диалог, писмата на баща ми, в които естествено има отговори и коментари по писаното от майка ми, включително кратки цитати в кавички от нейните писма. Оказа се, че случайно бяха останали едно - две писма и от тези на майка ми. Върху кутията с писмата към края на живота си майка ми написала следните думи, адресирани до мене:

„Ице, запази ги и раздай на хора, които се интересуват от него.

17.1.1989г.”