Православие и постмодерност

Стилианос Иродоту е гражданин на Република Кипър. Роден в Лондон през 1964 г., живее във Фамагуста до турското нахлуване на острова през 1974г. Философското си образование получава в България.

Обрисуването на съвременната световна финансова, политическа и социална картина не създава радост, но не трябва да поражда и разочароване, "мирова скръб" и неверие в бъдещето. Констатацията на редица мислители за есхатологически вакуум в постмодерното общество, макар и да не е общовалидна, изглежда реална, но тя не е способна да угаси желанието и мечтите на хората за по-добро настояще и защо не - за по-щастливо бъдеще. Но вярата, очакването на бъдещето, на идващото не трябва просто да се ограничава в есхатологическия дискурс, нито пък да бъде пасивно, а да бъде действено, активно, "сега и тук" и в духовно и в обществено отношение. Големите универсални проблеми като екологичната разруха, бедността, неравенството, моралният упадък, религиозният фанатизъм, културната нетолерантност и особено опасността от сблъсъка на цивилизациите, изискват още по-активна човечна дейност от страна на православната църковна институция и от нейните членове.

Инициативите за междурелигиозен и международен диалог за големите съвременни проблеми на човечеството трябва да заемат достойно мястото и обсега, които те напълно заслужават.

Днес, когато в световната политика усилено се прилага принципът на Макиавели, че "целите оправдават средствата", представителите на всички религиозни изповедания, особено тези, които представляват световните религии, хората на науката и изкуството, имат голямата отговорност да съдействат за опазването на регионалния и световния мир! За единството, което ще има за фундамент взаимното разбирателство и толерантноста към различността на Другия – от друга религия или нация.

От Заключението