Памет и песен. Лиричен животопис

„Поезията на Трендафил Василев е ярко творческо постижение, в самобитен оригинален стил, лиричен животопис на минало и съвремие.

Житейската съдба на поета - селско детство, учение и труд в града, определят тематичния му избор. Възвишава българския селски труженик, свързан изконно със земя, род и семейство, надвесен с труд и пот над земя-та-кърмилница. В една капка живот на родното село той вижда националната ни съдба, житейските ни ценности, народностните ни добродетели... Вълнува се от битието на своя съвременник, негов съгражданин, в повика му да живее в свободна, мирна и преуспяваща родина с право на труд, сигурност и справедливост. Страда заедно с него от недоимъка на доброта и съдружност, от алчността, насилието, разрухата, войната.

Такъв е емоционалният диалог на поета с приобщилите се към словото му читатели. Стихове, разкриващи общочовешки истини, нужни, достъпни, вълнуващи. И вярвам - дълговечни”

- Надя Попова, редактор

***

Трендафил Василев е роден през 1940 г. в с. Момино, Хасковско. Завършил е гимназия, военно училище, Военна академия „Г. С. Раковски". Работил е като командир в армията и в армейския печат. Бил е ръководител на няколко издателства. През 2000 г. създава издателство „Българска книжни-ца", на което е управител.

Автор е на единадесет поетични и четири прозаични книги. Негови стихотворения са преведени на руски, английски, френски, немски, сръбски, гръцки и полски език.

Награждаван е с държавни ордени и медали. Присъдено му е почетно отличие на Министерството на културата „Златен век" за принос в развитието на българската култура (2020). Носител е на националните литературни награди за цялостно творчество: „Изворът на Белонога-та" (2005), „Александър Паскалев" (2010), „Георги Джагаров" (2017). Награден е със „Златно перо" на Съюза на българските журналисти.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Женен е, има дъщеря, син и внук. Живее в София.