„Акордеонът е музикален инструмент, възникнал през XIX в. в страните от централна Европа в различни разновидности. В Европа и някои други страни е прието с наименованието акордеон да се назовават всички разновидности на ръчни хармоники, които естествено притежават свои собствени наименования, като баян, концертина, бандонеон и др. В руската традиция например, е прието под акордеон да се разбира само този музикален инструмент, който е с клавишна клавиатура за дясна ръка, независимо че тези инструменти съществуват както с клавишна клавиатура, така и с клавиатура с бутони. Баянът е разновидност на акордеона с бутонна клавиатура и се отличава от него с особената си конструкция.

Благодарение на конструктивното усъвършенстване и звукотембровата изразност на акордеона, той придобива широка популярност в редица страни и на практика недвусмислено доказва своите качествата и възможности на многожанров инструмент. Традиционно звукът на акордеона се свързва с народната музика - френските шансони в Европа, тангото в Латинска Америка и др. Популярен инструмент е и в немалка част от фолклорната музика на Русия, България и други страни. Постепенно тази популярност търпи развитие не само в количествени показатели, но и в качествени показатели от различен характер.”

- из увода

***

Съдържание

Увод

Глава 1. Общи белези на структурното развитие на многогласа в изданията на акордеонната периодизация.

1.1.Първи период (1928- 1959 г.)

1.2.Втори период (1960 - 1975 г.)

1.3.Трети период (1975 - 2000 г.)

1.4.Развитие на полифоничната фактура след Трети период

1.5.Организиране на фактурния и на статистическия анализ

Глава 2. Развитие на полифоничната линия в инструктивната литература за акордеон

2.1.Първи период - инструктивна литература