С Левчев завинаги

Сборникът „С Левчев завинаги“ се издава по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев със съдействието на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и княз Никита Лобанов-Ростовски.

В книгата са включени текстове на различни автори – на самия Левчев, Стефан Цанев, Юлия Кръстева, Петър Увалиев, Радой Ралин, Виктор Пасков, Никита Димитриевич Лобанов-Ростовски, Аркадий Ваксберг, Владимир Висоцки и др. В книгата са поместени и автошаржове на Любомир Левчев и снимки.

***

„ЗВЕЗДОБРОЕЦЪТ ОСТАНА БЕЗ ЗВЕЗДИ

На 27 април т.г. Любомир Левчев, най-романтичният български поет, трябваше да посрещне своята 90-а пролет. Но през есента на 2019 звездата му се откъсна от земното притегляне и полетя на воля в небесния безкрай.

Как са го посрещнали там, няма как да узнаем. Но знаем, че младият, едва 22-годиьиенлирик озаглави първата си стихосбирка „Звездите са мои". В годините, когато у нас на власт е тоталната държавна собственост, едно хлапе заявява, че звездите не са наши, не са общи, не са дори на идеята, а са негови. Лични.

И с това поетическо заявление не само сепва тогавашните литературни вкусове и представи за „прилично" поведение, но и отправя дръзко предизвикателство към вечността на Вселената над нас.

Днес вместо символичен собственик на трепкащите във вечерния небосвод светлинки Левчев и загадъчната му душа са неотменима част от световните селения на Поезията. Звездите временно осиротяха без българския си притежател, но стопанинът им замина за другата Америка, Отвъд космическия океан, за да потърси и да преоткрие нови, само негови, мироздания.

Дали творчеството на Любо Левчев е вече незаобиколима част от вечната мистерия на Поезията, ще каже само вселенският Властелин, който ни гледа отгоре и загадъчно мълчи.

Докато чакаме Върховният да се изкаже, решихме да съставим този сборник като словесен портрет на човека и поета Любомир Левчев. Да се опитаме да обрисуваме разностранната му личност чрез спомените и словата на част от българските му съвременници, както и на най-прочутите му чуждестранни приятели. А такива той имаше навскякъде по света, за разлика от малцината му неприятели.

Честит да е вечният ти дух, Любо! Дай времена Господ да препрочете твоята опасна „Интелигентска поема", дай му време да опрости човешките ти грешки и грехопадения. И ако можеш, и ти му прости - за заблудите и изпитанията, на които те подложи!

Амин.”

- Руллен ЛЕОНИДОВ