Българска политическа журналистика (1847-1947)

По традиция българското слово е нашата родина и хранилище на историческо ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. „Любословие“ Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са „повече потребни, нежели хляба“. Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. Животът в нашата страна доказва, че демократичното общество без свободна, алтернативно говореща преса винаги може да се изправи пред своя антипод: деформираната демокрация. А оттам до налагането на диктатурата крачката е само една. Поради това историята, свързана с развитието и ликвидирането на партийната политическа преса в България, трябва да се изучава и да се знае.

***

Съдържание

Увод

Първа глава. Типология на журналистиката през Възраждането

1.Икономически и демографски потенциална възрожденското общество

2.Културни, литературни и печатни средища

3.Поява и характер на българския периодичен печат

4.Школи в развитието на възрожденската публицистика

Втора глава. Печатът в условията на свободата (1878-1885)

1.Конституционна България (1879)

2.Издания на либералното крило

3.Издания на консервативното течение, разцеплението на либералите

Трета глава. Непокорената Румелия

1.Стопански и административен статут на областта

2.Печатът на Народната партия в Източна Румелия

3.Източнорумелийските либерали и техните вестници

4.Часът на Съединението

Четвърта глава. Общественият живот на България от края на XIX в. в журналистическото творчество на Захарий Стоянов и Алеко Константинов

1.Политическите рефлексии на Захарий Стоянов

2.Бай Ганьо срещу Алеко Константинов

Пета глава. Македонската кауза в публицистиката на Пейо Яворов, Димитър Талев и Никола Вапцаров

1.Възникване и развитие на македонския въпрос

2.Пейо Яворов и борбите на македонските българи

3.Димитър Талев и илюзията за независима Македония

4.Никола Вапцаров: между патриотизма и македонизма

Шеста глава. Лявата периодика преди септември 1944 г.

1.Предпоставки и идейно-теоретична основа

2.Европа и България след Първата световна война

3.В пламъците на гражданската война (1923-1925)

4.Изкупеният идеализъм

5.Духовно-естетически преображения през 30-те години на XX в.

Седма глава. Печатът на БЗНС

1.Журналистическите проекции на земеделския експеримент

2.Емигрантската периодика на земеделците

Осма глава. Начало и характер на Деветосептемврийската революция

1.Трансформация на политическата система

2.Овладяване на средствата за масова информация

3.Между възторга и насилието

Девета глава. Епилогът на свободния печат (1945-1947)

1.Възстановяване на парламентарната дейност

2.Пресата в защита на демокрацията и плурализма

3.Разгром на опозицията и спирането на опозиционните вестници

Заключение

Библиография

***

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е доктор по филология и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. - старши научен сътрудник II степен. През 2011 г. е избран от ВАК за доцент по история на журналистиката и народопсихология в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен доктор на науките. От 2018 г. е професор в УНСС. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България.