„В книгата „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него" се разглежда същността на идеята за отделна македонска народност във всички етапи на проявление: нейният произход като средство на великосърбизма за разгромяване на големи части от българския народ; нейните агенти - органи на сръбската пропаганда срещу българите; нейният провал още при първата проява на съпротива срещу нея и накрая - нейното въоръжено настъпление с чуждо оръжие под ръководството на Югославската комунистическа партия при отсъствие на съпротива от страна на победена България.

Успоредно с изложението на главните характеристики на македонизма и неговите прояви, в книгата са проследени и всички основни форми на съпротива срещу него от страна на македонските българи. В това отношение читателят ще узнае нещо неподозирано от огромното мнозинство на свободните българи: това е отчаяната съпротива на тия българи срещу въоръжения македонизъм преди края на Втората световна война и непосредствено след нея. Това е кървавото жертвоприношение на Македония пред олтара на българщината.

За целта авторът се е постарал да се добере до автентични материали, от които би проличала поне отчасти неизвестната на свободните българи истина, че Македония през споменатите усилни години продължава да се бори, че тя има своите нови герои, не по-малки от ония, пред които днес се прекланя българският народ.

За първата част на темата - същността на македонизма - е използвана литература от различни източници, които са посочени и в библиографските бележки към тази книга (научния апарат). Що се отнася до втората част - съпротивата срещу македонизма, главните извори са: многобройните публикации на различни скопски институти, македонистки ежедневен печат, и то в. „Нова Македония" и „Македонско знаме", отчасти сръбските вестници „Борба" и „Политика", в значителна степен са използвани и обнародвани спомени на пострадали в събитията българи, които по-късно са напуснали страната, и накрая много празнини са попълнени с данни, събрани по пътя на анкетирането на пострадали и свидетели.

С оглед на това трябва да се има предвид, че събраните по този път данни са, разбира се, непълни. Също така недостатъчно са използвани някои годишнини от споменатия печат поради временно мъчно преодолими трудности. А в тия годишнини са отразени изобилие съдебни процеси, в които са осъждани стотици проявени българи.

Някои данни, събрани чрез анкета, не са достатъчно прецизни в смисъл: или липсват сведения за възрастта, занятието и по-нататъшната съдба на дадено пострадало лице, или не се дава точното му родно място, а само околията, или пък на колко години е осъдено това лице и пр. Въпреки това ние предаваме тези данни в най-суровия им вид, защото те съдържат частица от голямата истина за трагедията на македонския българин в наши дни. Такива частици насочват по-нататъшното дирене на истината.

Трябва обаче дебело да подчертаем, че всички данни са събрани добросъвестно, с чувство за голяма отговорност пред истината и историята. В тях няма нищо измислено от автора. Поради тази предпазливост са посочени няколкостотин имена на жертвите измежду хилядите, за които засега не достигат данни. Тепърва списъкът на техните имена ще расте, тъй като истината въпреки жестокото потисничество не може да се скрие. За тия незнайни герои ще загатват само непълните описания на спонтанно възникналите организации на възрастни и младежи, на мъже и жени по цяла Македония, които са имали изключителната смелост да се борят с голи ръце, без всякаква външна помощ, за да напомнят за своето българско име.”

- К. Църнушанов, из предговора

***

Коста Георгиев Църнушанов е български общественик, деец на ММТРО, историк, публицист и фолклорист, автор е на исторически изследвания, повести, исторически романи, мемоарни книги.

Коста Църнушанов е роден на 24 януари 1903 г. в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва философия и история в Белград.

Църнушанов е един от основателите на ММТРО, младежката организация на ВМРО. През 1928 е в чужбина, за да осведомява европейската общественост за Скопския студентски процес. Във Виена издава вестник „Освобождение". През 30-те години се премества в София. През 1929 редактира органа на ВМРО „Свобода или смърт". В 1935 - 1936 е учител в Стара Загора, 1936 - 1938 в Шумен и 1940 - 1941 в София.

Завръща се в Македония при установяването на българска власт в областта в периода 1941-1944 като училищен инспектор на Битолска област. Участва в редактирането на битолския вестник „Пелистерско ехо". Отделно е член на Управителния съвет на Областния народен съвет в Битоля.

Включва се активно в дейността на възстановения през май 1990 г. Македонски научен институт. Той е един от възстановителите на института. Активно сътрудничи на списание „Македонски преглед". Ползва псевдоними като Боне Крайничанец, Вардарец, Г. Паничаревски, Един кукушанец, Злате Вихров, Змейко Пелагонийски, К. Г. Пелистерски, Лазар Глаушев, Map. Куйкулев. В трудовете си той доказва българския характер на местното славянско население на Македония и разобличава Македонизма като идеология, насочена към постепенната сърбизация на македонските българи.

Умира в София на 10 октомври 1996 г. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви".

През 1998 г. Коста Църнушанов е награден посмъртно с отличието на Република Хърватия „Орден на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич".