Първата книга с рецепти е съставена, казват, от Петко Рачов Славейков в Цариград през 1870 г. Благодаря на директорката на музея във Велико Търново, която ми повярва и лично ми изпрати копие на прословутия оригинал, озаглавен умилно и многоетажно "Готварска книга, или наставление за всякакви гозби, според както ги правят в Цариград и разни домашни справки, събрани от разни книги ". Верни помощници през годините сами били и книгите "Семейно огнище " на А. И. Делев от 1891 г., "Кратко здравословие, или Уроци, за да си вардим здравието " на Сава Доброплодни от 1865 г., "Бит и душевност на българския народ " от Иван Хаджийски. Съветвам се и с "555 изпитани рецепти за готвене " на Пенка Чолчева от 1935 г., с "Българска национална кухня " от Николай Джелепов, с "Български народни празници " на Михаил Арнаудов и мн. др.

Особеностите на нашенската кухня са много. Ето ви някои от тях, придружени с препоръки и емоционални "(под)плънки ". И нека душата ви после говори!

* Кухнята ни е сезонна - съжалявам, да, така е!

* Това е кухня само с пресни продукти - например сложат в рибената чорба прясна риба и почваш да се чудиш какво още има, та е така вкусна и неповторима, а то - нищо друго - само много прясна риба.

* Примитивна, затова надеждна и вярна, готварска техника - жар, сач, пръстена пещ, огнище, керемиди, сгорещен камеи, глинени съдове.

* Топлинната ни обработка е била:

• варене за бедните на вода продукти, за месата на възрастните животни, за житата и варивата;

• задушаване на умерен огън с вода или мазнина - под капак за меса, бедни на вода, зеле, бобови култури, картофи, лук, моркови, целина, репи и др.;

• печене на силен огън за кратко време на месо от млади животни и по-водни зеленчуци, плодове и продукти с много вода.

• пържене - само когато е необходимо, за кратко, с добавка на вода, бульон, домати.

* Никога не забравяйте, че месните гозби се приготвят със собствена мазнина, затова по традиция, когато готвим тлъсти меса, те се задушават "в себе си".

* Когато готвим крехки меса (крехнини) - агне, пиле, риба, или зеленчуци като грах, зелен боб, гъби, листни зеленчуци, използваме млечни масла - чисти, пресноосолени или претопени.

* Българите не ядем люто -то не е наш "патент " - допълнително го поднасяме самичко на трапезата или в туршийка.

* Не ръсим миризмичките на поразия - само при задушаване слагаме силни подправки - бахар, дафинов лист, черен пипер.

* При варивата употребяваме чубрица, джоджен, копър, магданоз, целина, мащерка, риган.

* Не използваме често брашното - рядко правим гозба само с него, иначе го слагаме препечено, но само по лъжша, за да събира частите на цялото.

* Винаги съчетаваме или готвим продуктите с мляко и с млечни продукти.

* Готви се първо на силен, а след това на слаб огън.

Днес от това родно и природно приготване на храната не е останало почти нищо. Затова реших, докато нашите деца и внуци не са забравили съвсем за бащината къща, да го направя, покажа и напиша, а след това да поплача - от болка от радост. Тук-там, вместо точните грамажи илитражи, ще ви разказвам - за вас небивалици, за мен - истини. За това как ми трепти и подскача душата, какво е за мен всекидневната българска кухня...

Обръщах се за помощ към бабите си - дали са били българки, прабългарки, славянки, бактрийки, хуно-гонд-урийки, арийки, буржданки, баски и т. н., и т. н. - нека спорят изследвачите и историците. Били са обаче със сигурност мъдри и горди. Топнете пръсти и устни в тази мъдрост и в тази гордост. И няма никога, ама никога да забравите тръпчивия им вкус.