Среща с небесното

„Щъркелите заключиха къщите си и отлетяха на юг. Децата тръгнаха на училище, но още им се играеше и мечтаеха вече за незаменимата зимна ваканция. Наближаваше Коледа - вечният празник, рожденият ден на Господаря на живота, на Създателя на всичко и всички, накратко Господ, когато Планетата и Космоса празнуват това. Почнаха многото именни дни. Празнуваха и децата.

Христина и Кристиян бяха на гости у приятели и понеже и двамата бяха именяци в един и същи ден - точно на Коледа, се заразправяха интересни неща:

- Господар на Космоса?!... И на Земята?! И на нас ли? - попита един.

- Щом Земята е в Космоса, и на нас, значи.

- Космосът е велика сила... - отговори друг, от по-големите.

- Какво?

- Място на велики сили, това казвам...Разправяха ми, че един светец, бил отнесен дори на третото небе! Имало и седмо небе...За осмо не знам има ли...

- Е, кой го е отнесъл?

- Ами, ангели, кой ли! Сам няма как. Затова пак ти казвам, че в космоса има велики сили...“

из книгата