Космос

В полите на Татрите в търсене на стаи за лятото младите Витолд и Фукс попадат на обесен врабец. На пръв поглед едно събитие без значение дава тласък на безкраен низ от асоциации и едно безгранично пътуване в съзнанието на повествователя. Бързо обитателите на къщата, където отсядат двете момчета, се оказват във вихъра на цяла серия от необясними събития, всички сякаш с начална точка врабецът, висящ на клона.

Космос (1965) е публикуван близо 30 години след отпечатването на първия роман сензация на Гомбрович Фердидурке и носи на автора си Международната награда на издателите Форментор (1967). Играеща с конвенциите на криминалната литература, тази книга за невъзможността на разказването може да служи и като пътеводител из дебрите на вътрешния свят на човека и полето на несъзнаваното, както и последиците от материализирането на обсебената действителност.

Витолд Гомбрович (1904 - 1969) често е свързван с авангарда, съпротивата, бунта, младостта. И действително, често той ентусиазира младите и непокорните заради своята нестандартност, експерименталност, неконвенционалност. Задълбоченият му прочит обаче носи още повече удовлетворение от жестовете му срещу формата, множеството втъкани препратки и пластове. Изглежда невъзможно читателят да остане безразличен към стила и повелите на писателя да не го чете на части и отчасти.

"Космос за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с вълнения, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек - загледан в нея и от нея отвлечен - мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост... Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Господ знае... струва ми се, че ужасът на Космос ще бъде разчетен, но не така скоро." - Витолд Гомбрович, Завещание

"Отмина времето на обикновеното четене." - Витолд Гомбрович, Завещание