Поредица Златна колекция ХХ век, книга 26: Прагът на зрелостта

Двадесет и шеста книга от поредицата "Златна колекция на ХХ век" представя книгата - полуавтобиографичен, полухудожествен роман на английския писател от полски произход Джоузеф Конрад

Книгата „Прагът на зрелостта” е написана през 1915 г. Тя е полуавтобиографична - в нея Джоузеф Конрад ни разказва за преживяванията си като морски капитан 27 години по-рано. Опитът на писателя в това отношение е повече от достатъчен, тъй като той прекарва в моретата и океаните немалка част от живота си. Това е оставило дълбоки следи в душата му. По думите на главния герой единственото, което има значение за него, е морето, а корабите са изпитанието за мъжествеността, темперамента, верността и храбростта.

Разказвачът от романа ни описва млад човек, който се намира в Сингапур и иска да се прибере във Великобритания. Предлагат му да стане капитан на кораб и той приема. Но почти веднага започват нещастията. Моряците се разболяват от тропическа треска, а предишният ненормален капитан е унищожил животоспасяващия хинин. Няма и попътен вятър, помощникът му, който не е съвсем наред, е убеден, че на кораба витае злокобен дух, и т.н. Независимо от всичко това волята за победа и твърдото поведение помагат на новоизпечения капитан да преодолее нещастията. Така той прекрачва „прага на зрелостта", който отделя младостта от възмъжаването. Без съмнение този и другите романи на Джоузеф Конрад са едни от най-големите достижения на съвременната световна литература. Убедително доказателство за това е, че творчеството му влияе на много писатели - Хемингуей, Фицджералд, Елиът, Пруст, Селин, Сартър и др. Някои от произведенията му са филмирани от Хичкок, Ричард Брукс и Копола. Филмът на Копола „Апокалипсис сега” е по книгата на писателя „Сърце на мрака”.

***

Джоузеф Конрад е роден на 3 декември 1857 г. в гр. Бердичев, който сега е в Украйна. Той е поляк по рождение и името му е Теодор Юзеф Конрад Корженовски. Детството му е трагично. Баща му е полски аристократ, поет и преводач от английски и френски. Той участвал в полските революционни борби против руския царизъм и затова е заточен със семейството си във Вологда (Северна Русия). Там и двамата родители умират от туберкулоза.

Вуйчото на момчето го изпраща в Швейцария. Но тежката училищна дисциплина не е по вкуса на Конрад и той постъпва във френския търговски флот. Пътешества много, участва в контрабанда на оръжия, опитва да се самоубие, минава на служба в английския флот. През 1886 г. получава капитанско звание и британско гражданство. Тогава променя и полското си име с английско - Джоузеф Конрад. През 1896 г. се оженва за Джеси Джордж, от която има двама синове. Прекъсва морската си кариера и се заселва в Ашфорд, Кент, защото има проблеми със здравето. Започва да пише активно. Опитът му на морски вълк е в основата на някои от неговите романи -,, Капризът на Олмейър " (1895 г.) и „ Изгнаникът от островите " (1896 г.). Литературните критици са на мнение, че най-значимият му роман е „Лорд Джим " (1900 г.). В него писателят ни разказва за психологическите терзания на човек, който е загубил честта си. Получава титли на почетен доктор от 5 университета, но отклонява предложение да му присъдят рицарско звание. Умира от сърдечна атака на 3 август 1924 г. Погребан е в Кентърбъри.

***

Моето очакване, примесено със страх, достигна най-високата степен на напрежение. Колко бавно се влачеха дните на плаването и колко бързо минаваха те! Една ранна утрин навлязохме в някакво устие и докато над крайбрежните низини великолепно изгряваше слънцето, зашавахме по безброй завои, минахме под сянката на голяма позлатена пагода и достигнахме покрайнините на града. Пред нас, широко разстлала се по двата бряга, лежеше източната столица, до този момент непознаваща бял завоевател - огромно пространство кафяви къщи от бамбук, рогозки и листа, къщи от растителния архитектурен стил, израсли от кафявата почва по бреговете на мътната река. Беше странно да се помисли, че за тези човешки жилища, заемащи много мили, не бяха отишли навярно и половин дузина фунта гвоздеи. Някои от тези домове от пръти и трева, като гнезда на някакво водно племе, се гушеха до ниските брегове. Други сякаш израстваха от водата; трети в дълги редици, на котви, плаваха по самата среда на реката. Тук-там по-далеч, над скупчената маса ниски кафяви покриви, се издигаха големи каменни постройки - кралският дворец, храмове - разкошни и в развалини, разстлали се под отвесните слънчеви лъчи огромни, властни, почти осезаеми; те сякаш влизаха в гърдите заедно с дъха през ноздрите и проникваха в тялото през порите на кожата.