Прокоба и слънце. Есета

„Тази книга в по-голямата си част е писана пред очите ни. Есетата са реплики от диалог, понякога амбивалентен монолог, в който мълчанието ехти - според времето, в което те са минали през вестникарските или списанийните страници, за да достигнат своя читател. А в последните години и гласове от полифони-чен букет, макар монологичността при българина често да преминава в твърдоглавие. Въпреки бума на жанра „интервю" след 1990 г.

Полифоничността не само на пресата, на културата, на обществото е възможна все пак, когато има гласове, носители на определени тези или идеи. В културните и богати държави това е един самовъзпроизвеждащ се диалог, в по-бедните и изостанали диалогът често се изражда в „бой с торти". Макар да не е само тяхна привилегия. Генчо Стоев е дългогодишен излъчвател на специфични сигнали в българското медийно пространство, както сега е модерно да се казва. Един оригинален глас в българското поднебие.

Разпилени във времето и пространството, забравени (поне някои от тях!) може би и от самия автор, текстовете отлежават в хранилищата на библиотеки, под дебелите корици на вестникарски или други периодични течения. Когато реката вече се е оттекла, когато, според Хераклит, вече няма начин да влезем в нея отново същите.

Тези разпилени текстове като семе сред бурените на времето вече са сбрани, ето тук. Какво толкова има в тях? Та те са изтичащи през пръстите пясъци, частица от подвижните пясъци, дето играят под нас, поглъщат хора и градове, а ние оставаме не-погълнати (непогълнати ли?), но като какви и докога?

В пясъците, минали през шепите на Генчо Стоев, има наноси от същите онези златни жили, които е напипвало неговото същество през годините. Доста преди да се появи за пореден път пазарната икономика у нас, той ни обърна внимание върху цената на златото. От дълго време неговото съзнание е като сеизмограф за трусовете, като гайгер-мюлеров брояч за радиацията,която ни пронизва.

Такава му е орисията. Няма как да бъде като безпроблемните чичковци, приятни във всяко отношение, дето все намират пряк и лесен път, но към елементарните отговори.

Бате Генчо е потъвал до гуша в пясъците и макар да е вече на 75, още не се плаши да минава по тяхната коварна мекота. Рисков човек, гърмян и много пъти убиван, и много пъти възкръсвал.”

- Думи за Генчо Стоев, из книгата

***

Генчо Стоев е роден в Харманли на 5.02.1925 г. Там завършва гимназия. Висше философско образование - в София. Още като студент участва в литературния печат с поезия, а в ежедневния - с публицистика. Творческото му развитие е неравно. Преживял е периоди на отлъчване от писателската гилдия. Името му се налага едва на 40-годишна възраст, когато през 1965 г. излизат едновременно двата му романа "Лош ден" и "Цената на златото". С pазличен успех се появяват романите "Циклопът", "Завръщане", "Досиетата", сборникът новели "Като ластовици", повесттта "Много висока тераса", както и наскоро публикуваните новели "Далечно, хубаво и чисто". Някои от споменатите заглавия са филмирани. Голяма част от есетата на Генчо Стоев, пръснати из различни издания през ' изминалите десетилетия, както и многобройните му интервюта, се появяват за първи път сега в престижните поредици "ЕСЕТА" и "ИЗБРАНИ ИНТЕРВЮТА" на издателство. „БАЛКАНИ".