„Първоначалното ми намерение беше да напиша един монографичен труд върху творчеството на нашия пръв поет. Ботев и неговото дело са били обект на много и различни оценки, които дължим покрай другото и на мнозина от нашите видни писатели. Само върху поезията му има изписани хиляди страници и, тематично погледнато, трудно ще се посочи такава нейна особеност, която да е останала еън от вниманието на литературната критика. И при това изобилие на текстове, някои от тях със значителна литературни стойност - нито едно цялостно изследване, което да обхване критично досегашните постижения и да изведе към единство личност и творчество. При пълно съзнание на трудността на задачата, моето намерение беше да направя опит за попълване тъкмо на тази празнина.

Който е имал възможност да се запознае с литературата около Ботев, не може да не е забелязал, че в оценката си за неговата поезия редица автори проявяват склонност към две противоположни увлечения. Така, докато едни се задоволяват да сведат тази поезия до нейното социално съдържание, пренебрегвайки повече или по-малко душевното своеобразие на поета, което й придава белег ни неповторимост, други, тъкмо напротив, виждат в нея словесен рефлекс на биологичната даденост, за който идеите и обстоятелствата на време и място са само случайни външни напластявания, без съществено значение. А знае се, че при всичката си устойчивост характерът се проявява в конкретни исторически условия и поетът като всеки друг човек представлява живо единство от двойна обусловеност — природна и обществена. Заемайки се да обясни дадено творческо дело, изследователят не може да пренебрегне тази обусловеност. Затова покрай сравнително добре, проучените обществени влияния, които е изпитал Ботев, в желанието си да го обхвана като пост от всички страни, предстоеше да се заема и с относително по-малко изследваното своеобразие на неговата душевност, като имах намерение да отредя на този въпрос уводната част на замисления труд. За целта пристъпих към нов прочит на основните източници, в това число и към биографията на поета от Зах. Стоянов. И тук именно настъпи непредвидимото.

Тръгвайки от спомените на някои съвременници, недостатъчно подготвени да вникнат в една сложна душевност, Зах. Стоянов дава простор на въображението си и представя Ботев като човек, който при железен характер и гранитна воля има за господар не студения разум и разсъдък, а хвърковатите чувства — човек, когото са носели емоционални бури и стихии. Не стига това, в стремежа си да намери фактическа опора за така концепира-ния образ, той отива по-нататък и подлага на свободна белетристична обработка редица моменти от биографията на поета, без да държи достатъчно сметка за реалността, а понякога и в разрез с нея. Така, заедно със заслугата да популяризира личността и делото на Ботев, оспорвани в първите години след освобождението, той наложи в съзнанието на поколенията един едностранчив образ на човек, неспособен на сериозен труд и на рационално оправдано поведение, и същевременно затвърди някои неверни и неправилно изтълкувани факти от неговия живот. Сега, след близо столетие от първата биография на поета, когато разполагаме с редица нови данни, не е трудно да опровергаем материалните грешки на Зах. Стоянов, приети на вяра и повторени по-късно от мнозина. Не е така с литературно затвърдения образ, полурикция и полуреалност, който в една или друга степен, вече на белетристична основа, продължава своите излъчвания и като далечна атавистична проява е оставил следи дори в най-добрите биографии. Затова всеки, който се опита да вникне в душевността на поета, неминуемо ще стигне до все още незаглъхналата митология около него, създадена от мощното перо на Зах. Стоянов. И нищо чудно, че същото предстоеше да се случи и с мене.

Ако трябваше да попълня или отхвърля в обобщена форма едно обикновено схващане, което смятам за неприемливо, задачата ми щеше да бъде относително по-лесна и във всеки случай далеч по-малообемна. При данните, с които разполагаме, не е много трудно да се докаже, че като характер Ботев не се побира в едностранчивата опростителска схема, очертана от неговия пръв биограф. Наистина, той се изявява предимно като емоционална личност, но заедно с тази страна на своята природа обладава още необикновена сила на ума и също така необикновена воля, които му дават възможност да обуздава емоционалните бури и стихии. Такива личности, по справедливата бележка на Мих. Димитров, „проявяват известно тежнение към оная страна в душевния живот на човека, която е прието да се означава о думата убеждение.». Оттам, при изключващи се склонности, които го правят арена на драматични преживявания, постигнатото душевно единство в характера и постъпките на Ботев. Такава е истината и тя лесно може да се подкрепи с много и неопровержими доводи. Обаче създадената от Зах. Стоянов и подхваната от мнозина след него легенда, че Ботев е осъден да бъде пленник на своите чувства, е нещо повече от един неприемлив възглед. Както казах, тя е потърсила опора и в редица неверни или просто зле изтълкувани прояви от неговата биография, някои от които мълчаливо минават и днес за безспорни. Затова в усилията си да очертая колкото може по-пълно духовния облик на поета, аз се заех да подложа на критическа проверка по-характерните от тях, които служат за фактическа опора на създадения мит. И както става понякога в такива случаи, материалът ме увлече, работата ми се разшири, поддадох се на изкушението да разчета някои недостатъчно разчетени страници от духовната биография на поета. Доколко съм успял и дали изобщо съм успял - това ще отсъдят други.”

- от автора, из предговора