„В редакторските си бележки към книгата „НЕИЗВЕСТНИ ПИСМА НА ЛОРА", представени от Стефан Памуков, аз си позволих да нарека тази интересна жена „спътницата на поета Яворов". В житейската съдба на нашия голям творец тя заема съществено място - през последните години на краткия си живот той дели с нея духовни и интимни вълнения, тя е негова опора, но и негова болка, негова мъчителна драма. Знаем какъв е завършекът на тази драма, в чиято основа лежат причини не само от личен характер, не само плод на противоречия в човешкото им устройство, но и резултат на принадлежността им към различни обществени и класови кръгове — тази драма завърши със самоубийството на Лора, с опита на поета да я последва и да излезе от ужаса на вината, че не е успял да предотврати непоправимото, а сетне пък настъпиха трагични дни, които го принудиха да търси избавление в смъртта. Да, не само животът, но и смъртта свърза Яворов и Лора. И по този начин интересът към нейната личност стана съществен момент от яворове-дението, защото като си отговаряме на въпросите каква е тази жена и какво е мястото й в духовния живот па поета, ние всъщност се приближаваме и до неговия вътрешен свят. проникваме в тайни от „светия светих" не само на интимната му същност, но и в скрити дълбоки пластове на творческото му устройство. Напълно прав е Сент Бьов, като твърди, че „литературата не е за мене нещо различно или най-малко нещо, което може да се отдели от останалия човек и неговата духовна организация; аз мога да се наслаждавам на едно творение, но за мене е трудно да го преценя независимо от знанието си за самия човек". Така че ие е плод на дребнаво любопитство например обстоятелството, че вече в течение на цели десетилетия руските и съветските пушкиноведи осветляват в подробности взаимоотношенията на Александър Сергеевич с Наталия Гончарова, разчитат, публикуват и коментират кореспонденцията им, трупат щрих след щрих от нейния образ, а по този начин проникват по-дълбоко в същността и на великия руски поет.

Книгата „Неизвестни писма на Лора" именно в този смисъл представлява несъмнен влог в явороведението ни, макар да се смяташе, че и нейната личност, и взаимоотношенията й с поета са достатъчно добре осветлени. Вярно е, че проблемът Яворов-Лора е широко популярен, че не само литературните, но и най-широки обществени кръгове проявяват към него отдавнашен и неизменен интерес. Може да се допълни, че този интерес не винаги е бил здрав, че някои чрез него са задоволявали и любопитството си към сензационното. Също така е вярно, че са натрупани и болезнени страсти, че и до днес дори се очертават непримирими различия в подхода за търсенето и оправдаването на ,,невинните" и ,,виновните". Но немалко трудове със сериозни литературовсдчески, а и юридически качества изиграха съществена роля за разсейването на измислиците и инсинуациите и за приближаването до обективната истина. Най-силният аргумент все пак се оказаха документите, автентичните свидетелства, на които пристрастното въображение не е в състояние да бъде ревностен опонент. Същия този аргумент използува и Стефан Памуков в „Неизвестни писма на Лора", като интересното при него е това, че той пряко не се намесва в изясняването на най-болните проблеми от взаимоотношенията между поета и съпругата му, които бяха обект и на съдебното производство, и на всевъзможни юридически коментарии, а вниманието му е насочено към непознатото автентично епистоларно наследство на Лора и в него търси отговора на въпроса каква е духовната и човешка същност на жената, така фатално и така съдбовно свързала живота си с Яворов. При него отсъствува преднамереността: той нито я низвергва, нито я идеализира, а ни я разкрива такава, каквато е тя. Работата не е толкова проста - само да се издирят, да се разчетат и коментират писмата й. Не, в тях се съдържат тайни, които може да открие само професионалното око, което вижда фактите не в изолираността им, а като ги съпоставя със системно знание както за епохата, така и за ония съвременници, сред които Лора живее и с които общува. Едва ли без наличието на подобна мащабна проекция, върху чийто фон да се поставят писмата на Лора, би могло единствено от кореспонденцията й с Яворов да се правят многозначителни обобщения. Тази кореспонденция е нещо крайно съществено, но Лора и преди срещата си с поета, а и по време на съвместния си живот с него има връзки и с други хора, пея я вълнува широк кръг морални, граждански и философски проблеми, изобщо тя е жена с богат идеен кръгозор, с несъмнени творчески заложби и всичко това като цяло вече ни доближава до една по-пълна характеристика на личността й. Ето в такава пълнота сме длъжни да я видим и оценим, за да ни станат по-ясни и конкретните й взаимоотношения с поета. Да се доближим до отговора на въпроса с какво тя го е привличала, с какво му е била насъщно необходима, за да тръгнат заедно по един общ житейски път.

Подобен подход следва Стефан Памуков и в новата си книга „ПИСМАТА НА МИНА", която е естествено продължение на интереса му към Яворов, на усилията му да бъде обогатено нашето явороведение. Съществен дял в нея заемат действително писмата до поета, но органична е връзката, която съществува между тях и писмата, изпратени до най-близките й хора от родното семейство. Тези писма доизясняват важни подробности в отношенията между нея и Яворов, в съпоставката изпъкват мотиви, които не бихме могли да разберем, ако съдим единствено от споделеното до поета.”

- из предговора