Известия на българското историческо дружество, том 25 (XXV)

„Българското историческо дружество, основано в 1901 г., игра важна роля в развитието на историческата ни наука. То бе един от центровете за научноизследователска работа и за разпространение на историческите знания в нашата страна. Ето защо прекратяването на неговата дейност наскоро след Девети септември трябва да се счита за грешка, която бе поправена с възстановяването му през 1965 г.

Възстановеното историческо дружество, следвайки положителните традиции от неговия минал живот, си поставя, разбира се, и нови, много по-широки задачи. То ще заеме несъмнено отново своето място на един от важните центрове за научноизследователска работа и за популяризиране на историческите знания.

БИД се отличава от старото дружество със своя масов характер и с по-здравата си организация. Старото дружество си остана докрай малобройно и дейността му бе съсредоточена почти изключително в София. Изминаха само две години от възстановяването на историческото дружество и тсгвече обединява голям брой историци в почти всички окръзи на страната. Наред с научните сътрудници от научните институти и преподавателите по история във висшите учебни заведения в него се вляха и много други млади, свежи сили, които се заловиха с голям ентусиазъм за работа. Много от дружествата в окръжните градове и в другите по-малки селища развиват похвална изследователска и популяризаторска дейност. В Бюрото на Централния съвет се получиха вече предложения за издаване на трудове за историята на някои селища. Подготвят се други трудове върху важни проблеми от местната история.

В Габрово бе проведена научна сесия по случай 130 години от основаването на Априловото училище. Софийското дружество проведе интересна дискусия по въпроса за произхода и характера на фашизма в България. С инициативи за местни научни сесии, конференции и дискусии излязоха и други дружества. Всички дружества активно участвуваха в общонародното чествуване на 90-годишнината от Априлското въстание и подвига на Ботевата чета. Всичко това говори за нарасналата активност на нашите историци след възстановяване на Българското историческо дружество, чиято многообразна дейност се развива върху здравите научни основи на марксистко-ленинската методология.”

- акад. Димитър Косев, из предговора

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Акад. Димитър Косев, Българското историческо дружество и неговите Известия

Статии и съобщения

Илчо Димитров, Провалът на контрареволюционния пристъп срещу народнодемократическата власт в края на 1944 г.

Величко Георгиев, Към характеристиката на българската работническа класа (1944—1947 г.)

Димитър Ангелов, Към историята на религиозно-философската мисъл в средновековна България — исихазъм и варлаамитство

Петър Хр. Петров, Търговски връзки между България и Дубровник през XIV в.

Александър Фол, Демографска и социална характеристика на днешните български земи от I до III в. въз основа на надписите Extra Fines Provinciarum

Поселищни проучвания

Татяна Колева, Към въпроса за интеграцията на семейните обичаи в новообразуваните селища в Благоевградско

Димо Минев (В. Търново), Спомени и документи по подготовката на Априлското въстание през 1876 г. във Великотърновско

Николай Тодоров, Из демографията на гр. Анхиало (Поморие)

Георги С. Джумалиев (Шумен), Протест на шуменските еснафи срещу избора на някои чорбаджии в състава на черковно-гражданската община

Мария Овчарова (Търговище), Построяването на Варушкото училище и учителствуването на П. Р. Славейков в Ески Джумая (1860—1863)

Костадинка Паскалева, Иконографски типове на Св. Георги в стенописите на Кремиковската църква

Магдалина Станчева, По някои проблеми на средновековния Средец ... 213 Атанас Попов (Стара Загора), Средновековният Крън

Извори и изворознание

Здравко Шундрица (Дубровник, СФР Югославия), Пътепис на дубровнишките пратеници с харача от 1673 г.

Михаил П. Йонов, Един неизвестен пътепис за нашите земи от XVII в.

Цветана Георгиева, Отново за Боженишкия надпис

Рач М. Бартикян (Ереван, СССР), Към кого се отнася прозвището nagadowa?ie в приписката на монаха Теодул от 1059 г.

Историография

Христина Данева-Михова, Буржоазни теории в САЩ и в Англия за победата и развитието на народнодемократичната революция в България

Веселин Хаджи николов, Отношенията между България и Русия в историческата литература у нас до Октомврийската революция

Дискусии и обсъждания

Христо Несторов, Дискусия върху характера и същността на българския фашизъм

Мария Кузманова По някои проблеми в организацията на архивното дело в България

Рецензии и отзиви

Петко Петков, Ликвидиране на капиталистическата собственост в промишлеността на България, С., БКП, 1965 (В. Георгиев); Обстойно историческо изследване за героизма и победата на антифашистите от втора пловдивска ВОЗ, 1941—1944 г. (Ил. Бочев); Б. Стойнов, Неспокоен тил, .Народна просвета", С., 1964 (М. Ерелийска); Интересен труд за четническото движение в България през 1924—1925 г. (Ст. Димитрова); Иван П. Игнатов, Из революционното минало на Свищовския край, Свищов, 1965 (Сл. Петрова); Ангел Хр. Веков, Българо-руски революционни връзки (1885—1917), БКП, С., 1965 (Ст. Поборникова); Сборник за проявен интернационален дълг от български патриоти (Ц. Генов); Хр. Вакарелски, Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма, БАН, С., 1964 (Б. Божиков); Константин Гълъбов, Въстанието на героична Перущица, С., 1965 (3. Маркова); Ив. Снегаров, Кодекс (Кондика) на църквата Св. Георги в Струга. Увод и документи, 1792-1912 г., БАН, С., 1964 (Б. Цветкова); Райко Жинзифов, Публицистика, т. I—II, БАН, С., 1964 (Ил. Конев); Михаил Арнаудов, Любен Каравелов, Живот, дело, епоха, БАН, С., 1964 (Ил. Конев); Б. Георгиева, Ст. Матеев, Пловдивски тавани, БАН, С., 1965 (Л. Дуков); Георги Стойков Раковски. Възгледи, дейност и живот, т. 1, БАН, С, 1964 (В.Трайков); Родопски сборник, т.1,"БАН, С., 1965 (Б. Цветкова); Асимилаторската политика на турските завоеватели, БКП, С., 1964 (Б. Цветкова); В. Маринов, Принос към изучаването на произхода, бита и културата на каракачаните в България, БАН, С., 1964 (Ив. Коев); Българо-румънски връзки и отношения през вековете, т. 1, XII—XIX в., БАН, С., 1965 (Н. Жечев); Маню Стоянов и Христо Кодов, Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека, т. III, Наука и изкуство, С., 1964 (В. Трайков); Латински извори за българската история, т. III, БАН, С., 1965 (П. Тивчев); Гръцки извори за българската история, т. V, БАН, С., 1964 (П. Тивчев); Гръцки извори за българската история, т. VI, БАН, С., 1965 (П. Тивчев); Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средновековна България (XI—XIII в.), БАН, С., 1964 (П. Тивчев); Ново съветско изследване върху историята на Македония през античната епоха (Хр. Данов); Корпус Боспорских надписей, АНСССР, Москва—Ленинград, 1965 (Зл. Гочева); Сердика, Археологически материали и проучвания, т. I, БАН, С , 1964 (В. Велков); В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, С., 1965 (В. Велков); В. Трайков, България в чуждата литература 1954—1963, библиографски указател, НБКМ, С., 1965 (В. Велков)

Научна информация и библиография

Александър Фол, Величко Георгиев и Васил Гюзелев, Известия на Българското историческо дружество [от т. 1 (1905 г.) до т. 22—24 (1948 г.)].

Съдържание на периодични исторически издания за 1964 и 1965 г.

Дружествен живот

Учредителното събрание на Българското историческо дружество — Евл. Бужашки

Българското историческо дружество, неговите задачи, структура, научна и обществена роля — акад. Д. Косев

Устав на Българското историческо дружество.

Из дейността на секциите и комисиите при БИД

Секиия по археология, стара и средновековна история — Б. Цветкова

Секция по нова история — Евл. Бужашки

Секция по най-нова история — Хр. Несторов

Секция по етнография — С. Стойкова

Комисия по образованието — Г. Георгиев

Комисия за краеведчески изследвания — В. Велков

Из живота на местните дружества

Колективни членове на БИД — Д. Христов

Международни връзки на БИД — В. Велков

Първи международен симпозиум по актуалните проблеми за преподаването на история — Н. Попова