Отглеждане на страхове /поезия/

„Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което нейната поезия прави впечатление, не е толкова спонтанността, обичайна за повечето млади автори, а напротив - интелектуалния привкус на нейните текстове, пристъпването към света през призмата по-скоро на размисъла, отколкото на чувството. Това е труден и опасен път, своеобразно ходене по въже над бездна, в което поезията често изгубва себе си. Вероятно затова сравнително малко поети стартират по такъв начин - изглежда, че и поезията притежава свой инстинкт за самосъхранение. Но когато един подобен преход успее, за публиката остават изумлението и аплодисментите, а за автора - усещането, че е по-жив от всякога. Не смътно, а осъзнато, будно жив. Никое раждане не е лесно. А поетите се раждат, както се раждат звездите - сред прах, облаци и нестабилни състояния. И аз, като стар, но все още любопитен астроном, стоя зад стихотворния си телескоп и мисля, че ставам свидетел на тъкмо такова раждане. Затова нека запомним името Марина Арнаудова. То, струва ми се, тепърва ще предизвиква нашето внимание и нашия интерес.”

- КРЪСТЬО РАЛЕНКОВ, редактор

***

Марина Арнаудова е книгофил и таласофил, роден „на юнски ден във зноя" в гр. Плевен, но израства край морския бряг. Живота си досега би разказала през градовете, в които е имала щастието да живее задълго или за кратко - Нотингам, Коимбра, Санкт Петербург, Брюксел, София. Избира обаче да послуша онзи компас в гърдите, за който фамилия „Тоника" пеят, че „връща отново в Бургас", където понастоящем живее и работи като преводач на свободна практика. Вълнува се от литературния живот и споделя отзиви за книги в страницата си във фейсбук „Срещи между страниците". Има отличия от регионален и национален поетичен конкурс, както и две отличия в Международния конкурс за хайку „Мая Любенова" 2024 и 2025 г. „ОТГЛЕЖДАНЕ НА СТРАХОВЕ" е дебютната й стихосбирка.