Село Динево. Исторически записки

„И така в продължение на четири години, когато бях свободна, посещавах Отдел държавен архив - Хасково, Регионалната библиотека „Хр. Смирненски" - Хасково, Регионалния исторически музей в Хасково, Териториално статистическо бюро - Хасково. Писах писмо до Централния военно-исторически музей в гр. Велико Търново. Денем търсех информация, вечер я преглеждах, пренареждах, препечатвах и качвах на компютъра.

От срещите си с възрастните хора от селото, които бяха останали твърде малко, а през последните три-четири години се броят на пръстите на едната ми ръка, се уверих, че времето е потопило в забрава почти всичко.

Знам, че в историята ще има пропуски, но реших да опитам да съхраня поне нещичко от миналото. Стараех се да не правя коментари, анализи и изводи. Целта ми беше да бъда максимално достоверна, обективна, конкретна и безпристрастна към събитията и фактическия материал, който описвам.

Началото на историята започнах с природно-географ-ските особености и ресурси на селото и с описание на неговото заселване и поселищно проучване. Свързвах събитията с нашия Хасковски край, за да може читателят по-добре да разбере, анализира и оцени историята ни. За стопанското развитие писах за труда по изхранването, обличането на хората и уредбата на дворовете и къщите, занаятите, търговията и здравеопазването.

Описана е административната уредба на селото. Посочени са всички кметове след Освобождението и накратко най-важното от тяхната дейност. Ще срещнете в описанието за дейността на кметовете данни и за съседните села, които са влизали през годините в състава на Общинския съвет на село Динево, но тези данни няма как да бъдат отделени и да не бъдат посочени, тъй като тези села се управлявани от същите кметове, те са работили и са се грижили за това население не само в областта на административното, но и и благоустройствено, търговско и учебно отношение, и са носили съответната отговорност. По същия начин това се отнася и при развитието на кооперативното дело, където през годините е имало окрупняване.

Описано е участието на диневци във военните събития при всяка война и имената на загиналите, както и къде са намерили смъртта си.

Културно-просветната дейност: църква, училище, целодневна детска градина и ТВУ „А. С. Макаренко", са проследени през годините. Описани са традициите, празниците п обичаите на селото.

Кооперативното дело: кредитната кооперация, -групово кооперативното земеделско стопанство, кооперация ..Диня" и началото на новите форми в стопанското развитие са намерили също място в книгата.

Освен основни архивни и литературни източници, в никои случаи съм ползвала и разкази, спомени и съвети от по-ньзрастни жители на селото. Особено ценни бяха те в • »и пастта на описанието на местностите, реките, деретата, кладенците, чешмите, бита, поминъка, занаятите, традициите, празниците, обичаите и вярванията на дедите.

Драги читателю, мотивът който ме ръководеше да напиша история за село Динево, беше да събудя интереса на диневци и на техните потомци към родното място на техните предшественици, много от които са вече забравени. Искаше ми се да престанат да гледат и говорят негативно за своите съселяни и за родното си село. Нямам претенции, че полученият труд е всеобхващащ, винаги има какво да се добави. Аз извървях дълъг и труден път за създаването на историята. Нека някой друг диневец или човек от другаде да продължи по-нататък, ако има такова желание и сили за това!

Сега село Динево вече има история!”

- Тодорка Пенева, из предговора