„Идеята за настоящата литературна анкета с Христо Фотев се оформи постепенно, в продължение на две-три години. Свидетел бях на интересни разговори с поета: за строеж на лодки, за засаждане на маслинови горички по южния черноморски бряг, за далечни пътешествия и т.н. В редки случаи ставаше дума за поезия, за творчески намерения. Трябваше да се разкрие и тази страна от своебразния свят на Христо Фотев.

Още като студент във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" пристъпих към изучаването на литературната анкета като жанр. Най-напред реших да направя курсова работа върху този проблем. После се роди идеята за литературната анкета с Христо Фотев, която се превърна в моя дипломна работа.

През м. декември 1983 година заявих намерението си на поета: напомних му, че върху тези наши разговори ще се гледа като на документален материал за по-нататъшни литературни изследвания. Единствената ми уговорка беше да бъде откровен. Христо Фотев се съгласи и каза, че разбира сериозността на едно такова начинание.

Подготвихме въпросите за първите разговори и общата концепция с Георги Райков. Срещите ни протекоха в продължение на две години 1984 и 1985, в Бургас и село Равадиново, Созополска община. Разговаряхме обикновено в дома на Христо Фотев и по-рядко в моя. Избирахме почивните дни на седмицата, събота или неделя. Тогава поетът се чувстваше "по-свободен", тъй като Клубът на дейците на културата в Бургас и "Канцеларията", както той наричаше помещението на ул. "Милин камък", отредено за групата на писателите в Бургас, не работеха. Срещахме се само сутрин, по негово желание, защото тогава се чувстваше по-неангажиран от странични неща.

Подготвях въпросите предварително, без да ги съобщавам на поета. С изключение на един-единствен път, но Фотев отказа предварителната уговорка с мотива, че справките могат да се направят след това във всяка библиотека.

Документираните разговори продължаваха най-много по един час, с изключение на първия. Поетът често правеше дълги паузи — нужно му беше време, за да намери най-верния и най-точен отговор. Когато не беше сигурен в нещо, оставяше отговора за следващата среща. Понякога дори настояваше да изключим магнетофона, но никога не отказваше да отговори на конкретен въпрос. Важното беше, че не изопачаваше истината и му беше чуждо желанието да се "представи" в друга светлина. И никога не настоя да чуе записа от предишния разговор. Паметта му беше услужлива за събития и факти, които го бяха впечатлили, без да бъде сигурен в датите и годините.

Разговорите с Христо Фотев съм документирал в десетина магнетофонни касети, които възпроизвеждам в настоящата книга без промени.

Петнадесет години изминаха оттогава... От тази дистанция на времето разбирам, че извършеното няма облик на една академична литературна анкета. Въпросите към поета са непоследователни. Пропуснати са важни моменти от житейската и творческата биография на Христо Фотев. Можеше и по-задълбочено да се надникне в творческата му лаборатория. Много от въпросите се повтарят, но това правех съзнателно, за да проверя достоверността на казаното и да изясня нови подробности около неща, които са ме интересували тогава. Освен това имах намерение да продължа и обогатя тази литературна анкета, но това беше невъзможно поради редица обстоятелства.

Ще бъда удовлетворен, ако читателите станат съпричастни на своеобразния свят на Христо Фотев. Доволен ще съм дори и от укорите за допуснатите слабости.”

- от автора, из предговора