Аз, който не избягах от Помпей

Сборникът се издава по повод 90 години от рождението на поета Любомир Левчев (1935-2019)

„Поезията на Любомир Левчев озарява не само представата ни за цветовете на светлината. Тя преодолява болезнената меланхолия и се издига над нея подобно блестящ ибис, прелетял през времето и очертаващ пределите на небето. Любомир Левчев възпя духовните висини на България, които не признават физически граници и семантични прегради. Чрез словото си той успя да възкреси затрупания от вулканична лава античен Пом-пей, да приземи звездите, а Мамаев курган да отъждестви с високия талант на човеколюбието. Този поет разшири поетическите хоризонти и неговите метафори очертаха нови пътища за българската изящна словесност. Интелектуализмът му е емоционално обагрен и зад привидно строгите редове на свободния стих прозират целеустремени пориви за повече възвишеност. Символиката в стиховете му зачерква мнимата протяж-ност и предметите отделят своите сенки, превръщайки корените в нозе, а клоните - в длани. Любомир Левчев изживя сиянията на славата, но и огорченията от несправедливите обиди и обвинения. През последните десетилетия от живота си достигна до прозрения, които само хора с необятен талант и неосквернена вяра могат да провидят. Раздаваше щедро доброта на младите поети и те го боготворяха. Боготворят го и сега.

Когато чета и препрочитам стиховете и поемите на Любомир Левчев, усещам как планетата се смалява и заприличва на улица, по която вечер не греят лампи, а звезди. Той ни кара да повярваме, че звездите могат да бъдат и наши!”

- Боян Ангелов