„Заглавието на следващото тук разсъждение недвусмислено показва, че то е философско в собствения смисъл на думата „философия". Този смисъл, както е известно, е любо-мъдрие. Доколкото пък последното е типична характеристика на човека, респективно на човешките същества, излиза че не друг, а именно те, бидейки единение с природното вещество, са съкровеният предмет на философското познание. Така е било, е и ще бъде, включително и когато човекът не е изрично посочван.

Смисълът на думата „съкровен" в аванс анонсира присъщата на философията гледна точка към човека, а именно: тук той вече не е едно от множеството населяващи света неща, а е нещото, което твори и сътворява този свят, отново и отново. Единствено той! Това е фундаменталното отличие на философията от останалите науки. Защото техните представители също имат като своя предмет човека, неговата съизмеримост с различните форми на веществото. Но тази му роля тук е толкова енигматична, че той изглежда преобладаващо като регистратор на незнайно как съществуващи сами за себе си неща и отношенията им. Отгоре на това абсурдното недомислие се приема като сама обективност на частнонаучното познание, изкристализираща като присъщи на инертното веЩество закони. Докато в действителност предметът на всяка частна наука е търсенето и постигането на съвпадение между това вещество и съответните потребности на човека. Тъкмо това съвпадение придава на знанията обективност и практическа целесъобразност. Мащабът на съответствието бележи степента на истинност или, което е същото, на преодоляната привидност на което и да е научно изследване.”

- из предговора

***

Съдържание

Предговор

Глава първа. Понятието за света

1.Светът отвъд човеците

2.Светът като човешки

3.Човешкото качество

а)Онтогенетичното начало

б)Прекъсване на инстинктивността

в)Магията на словесното общуване

Глава втора. Форми на съществуването