Илюстрация от Бялото Море: Просветно и църковно-национално развитие на Енидже Вардар (1856-1912)

Енидже Вардар днес е относително малък и провинциален град в Гърция. Районът на Ениджевардарското поле обаче е наситен с богата култура и историческо минало от Античността, през Средновековието и епохата на османското владичество на Балканите, и все в периода до Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Близостта му до станалия по-значим икономически, военен и културен център Солун го прави в не по-малка степен интересен за научни изследователи като османисти, балканисти и ориенталисти, специалисти по революционните движения на Балканите от края на XIX и началото на XX век, както и за любители читатели.

Как се получава така, че няма задълбочено изследване на важните процеси в този град, формиращи много от етнорелигиозните общности на полуострова, и до днес?

***

Съдържание

Увод

ПЪРВА ГЛАВА. Начало на църковно-националното развитие и просветното сло в Енидже Вардар след Кримската война и Хатихумаюна 1856- 1895)

1.1.Енидже Вардар - свещен град за мюсюлманите; преход от религиозно към светско образование

1.2.Създаване на православна община и построяване на първата православна църква в Енидже Вардар (1858 - 1860)

1.3.Обособяване на българската униатска общност, ръководена от поп Димо

4.Начално развитие на православното учебно дело в града - гръцко и българско

ВТОРА ГЛАВА. Развитие на просветното и църковно-обществено многообразие на Енидже Вардар (1895 - 1903)

2.1.Турските училища в Енидже Вардар

2.2.Навлизане на Ордена на викентинките и развитие на българската униатска общност

2.3.Прояви на вътрешна диференциация в гръцката общност

2.4.Формиране на отделна българска екзархийска община и първи опити за построяването на българска православна църква в града

2.5.Поява и дейност на сръбската пропаганда

ТРЕТА ГЛАВА. Просветен и църковно-национален живот в Енидже Вардар (1904-1908)

3.1.Турските училища в Енидже Вардар

3.2.Консолидация и ново разцепление в гръцката общност

3.3.Българите униати и екзархисти, сръбското и протестантското дело

3.4.Етническите идентичности в края на една епоха

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Просветно и църковно-национално дело в Енидже Вардар (1908- 1912)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗВОРИ И БИБЛИОГРАФИЯ

ПРИЛОЖЕНИЯ

БЛАГОДАРНОСТИ

SUMMARY

***

Радослав Христосков завършва история и сетне магистратура „Европейски югоизток” в Софийския университет през 2024 г., от дълги години интересите му са тясно свързани с историята на географската област Македония и нейните народи.