„КОЙТО МНОГО ХОДИ - И МНОГО ЗНАЕ, ЗАЩОТО И МНОГО ВИЖДА“. Това ще напише главният герой на тази наша книга, Иван Божков, а после умело ще се превъплъти в интересния образ на бая си Ганя Балкански и ще продължи да снове из цялото Българско и изпраща неповторими пощенски картички до благоверната си съпруга Василка в Русчук, като не пропуска зърху тях собственоръчно да изписва всякакви остроумни поздравления и пожелания, поставяйки ни в затруднено положение да изберем кое от тях най-всеобхватно ще покаже истинския дух на нашата книга и ще ни отведе с мъдростта си до нейната същност.

Но, макар и затруднени, ние отбрахме именно тези заглавия за книгата и за встъпителната студия, като сега и така ги представяме.

„Турете тая карта в албум за памет." - само това ни призовава Божков в една от многото си интересни картички, а ние избрахме това негово напътствие и за заглавие на цялата книга. Защото поставихме не само тази, а всичките картички, които той ни е оставил в настоящия албум, и с него ще се помъчим сега да достигнем и докоснем душите ви.

Но в същото време нито за миг не забравяме да се опитаме да разберем кой всъщност е създателят на това толкова интересно произведение с такива заинтригуващи заглавия и да не попитаме наистина кой е скрилият се в тези картички, какъв е, с какво се занимава и откъде се е озовал във вилаетския град след Освобождението. И намираме следния отговор.

Иван Петров Божков е роден на 1 ян. 1855 г. в с. Конгаз, Бесарабия. Баща му Петър Божко Душков е от Котленския край, напуснал родното място заедно с други български семейства по време на Руско-турската война 1828 - 1829 г. След сключването на Одринския мир Петър Божков се установява а кратко в с. Аврен, Варненско, заминава (неизвестно кога) за Бесарабия (Южна Молдова). През 1854 г. младото семейство Петьр и Петрана Божкови си купуват дом в с. Конгаз (днес се вамира в автономна област Гагаузия), където живеят до края на живота си.

Синът им Иван завършва Болградската гимназия и след Освобождението се връща в България. Установява се в Русе, председател на Русенския окръжен съд.

Жени се за Василка Иванова Божкова.

Участва в обществения живот на града - член на комисията по създаване на Русенската градска библиотека, член на Благотворително дружество „Съединение", Музикално дружество „Лира", Благодетелно дружество „Червен кръст", в Комитет за построяване на катедрален храм „Св. Архангел Михаил", в инициативни комитети по отбелязване на 25-годишнината от Априлското въстание и Освободителната война, по изграждане Паметника на свободата, сред създателите е на Чиновническа потребителна кооперация и Взаимоспомагателна каса към Застрахователно дружество „България", председател на дружество „Нравствен подем", един от учредителите на Масонска ложа , Дунавска звезда". Почива през 1924 г. в Русе.

Картичките, които представяме, са 37 на брой и обхващат периода 1900-1915 г., като болшинството от тях са от 1901-1902 г. Има по една от 1900, 1907 и 1915 г. Това са пощенски картички, които Ив. П. Божков е изпращал, предимно до съпругата си Василка Ив. Божкова и няколко до родственици и приятели, от различни градове в България и една от Истанбул, когато той се е намирал там по неизвестни нам различни поводи.

Много интересни са собственоръчните надписи, които Иван Божков е поставял почти върху всичките от тях. Всички те са разчетени и представени на вниманието на читателя, който може да ги свери и с оригинала върху картичките.

Тези картички са богат исторически извор за моментното състояние на градовете ни в този конкретен период, а надписите са нагледно свидетелство за отношението на тогавашния буден българин към заобикалящия го свят и историческото ни минало.

Точно тях ние с интерес проследихме и се задълбочихме в текстовете, като ще се опитаме по-нататък да направим и вас съпричастни към техния дух.“

- из предговора