Нека да се върнем отново към студията на архимандрит проф. д-р Евтимий Сапунджиев „Отрицатели на религията ли са българските поети и писатели?“, за да изразим своята съпричастност към нея и да отговорим на свой ред категорично, че Елин Пелин и Йордан Йовков не само, че не отричат християнската религия и произтичащите от нея нравствени ценности, но чрез своето художествено творчество ги утвърждават. Те ни убеждават, че православната вяра е свързана с най-важните морални характеристики на народа ни. Разбира се, тяхната позиция се изразява не в конкретна дидактичност, с публицистичен патос, с директна назидателност или под формата на литературен синкретизъм. Напротив, двамата писатели са надарени с тънка чувствителност по отношение на фабулирането, логическата последователност при разгръщането на сюжета и действието, композиционното единство и изграждането на пълнокръвни характери. В тази цялост християнската вяра и моралните ценности са неизменна и съществена част от колорита на техните произведения. Вярата е вписана в самите характери на литературните им герои, в психологическия им профил, сред най-дълбоките пластове на душата им. Най-изразителните детайли в творчеството им са щрихите, с които са пресъздадени християнската вяра и етичните ценности на някогашните български селяни наши предци и съвременници на двамата писатели.

***

Съдържание

Увод

Актуалност на темата

Състояние на изследванията

Структура

Първа глава

Амбивалентното отношение към вярата в разказите на Елин Пелин от началото на XX век

Християнската основа на сборника „Под манастирската лоза“

Оценки на атеистичната литературна критика

Патеричният сборник през погледа на съвременници на Елин Пелин

„Под манастирската лоза“ - история и оценки