Ателие и модел. Мемоари и есеистика

Мемоари и есеистика от писателя, поет и художник Михаил Тошков

„ПЪРВАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

Галериите са фокусът, който събира творците и ги откъсва от самотата на ателиетата. Галериите са и своеобразни ателиета, където се сверява и съпоставя постигнатото, обменя се опит, обогатяват се впечатленията и техниките на живописване и художниците оставят творбите си на съда на критиката и зрителите. Днес броят на галериите е необозрим, но ще посетим само една - ТРЪПКОВАТА — и след това ще я оставим на историята, за да започнем по-нататъшната си разходка из ателиетата, пикантериите, моделите, художническите атрибути и любопитните истории. Няма да претендираме за изчерпателност, защото темата е безкрайна. Ще поразлистим разни писания и пожълтели страници, потънали в прахоляка на годините и забравата...

Та...

Откриването на Тръпковата галерия е всъщност началото на епоха в художествения живот на българите, епоха, в която се преплитат имена, характери, страсти, завист и слава, определени в положителен и отрицателен смисъл и от политическата даденост, колкото и да считаме, че изкуството е извън всякакви партийни настроения.

* * *

Улица „Аксаков“ № 16 в София.

Тук се е намирала Тръпковата галерия.

Подпомагани от грижите и голямото човешко сърце на стопанина бай Тръпко, тук са показвали своите творби художници като Никола Танев, Иван Милев, Никола Петров, Жорж Папазов, Константин Щъркелов, Александър Божинов и много други.., но нали се условихме, че ще стане дума за началото.

В антрето на галерията скулпторът Андрей Николов е ваял не един приятелски бюст, без да плаща наем - жест, който скулпторът високо оценил.

Бай Тръпко убедително отклонил полицията да не закрива изложбата на Иван Милев.

В Тръпковата галерия Гео Милев показва репродукции от картини на известни художници и изнася беседи за Оскар Кокошка, Василий Кандински и още редица от една модерна фаланга, заляла Европа по това време.

Бай Тръпко наема сграда, за която Александър Балабанов пише във в. „Пряпорец“, че е бившата (продупчена от фишеци) редакция на в. „Балканска трибуна“, а Стефан Танев обяснява на брат си Никола Танев: „Има помещение на един бояджия, цялото гъбясало в буренясалия двор с мамули, а бояджията Тръпко Василев ще го намериш във „Втора шуменска“. Всички го познават и той е нещо побъркан по изкуството, рисува и си харчи парите, за да поддържа този хамбар.“

От тази „продупчена от фишеци“ сграда Тръпко Василев създава изложбена зала с подходящо осветление. Не всички посетители на галерията са знаели, че „бояджията“ Тръпко Василев Наков, роден в с. Личица, Костурско (1876 г.), учи стенопис и иконопис в Цариград при италианския маестро Джовани Трокино, а от 1900 до 1903 година - живопис при професорите Петко Клисуров и Иван Ангелов в Рисувателното училище в София.“

- из книгата

***

Михаил Тошков е роден на 9 януари 1931 г. в гр. Пловдив. Издал е книгите: „Ръждивата брадва” - стихове (изд. „Бълг. писател”, 1963); „Спирала” - стихове (изд. „Хр. Г. Данов”, 1967); „Протуберанси” - стихове (изд. „Бълг. писател”, 1968); „Въоръжени с надежда” - есета за Априлското въстание (изд. „Нар. младеж”, 1976); „Ламар” - разговори и беседи (изд. на БАН. 1977); Съставителство и редакция на Спомени за Ламар - изд. „БП” (1981); „Знак и думи” - стихове и екслибриси (изд. на Нар. б-ка „Св. св. Кирил и Методий”, 1982); „Повярвай в моя Бог" - роман (изд. „Хр. Г. Данов”, 1984); „Гнездо на хищна птица” - стихове (ИК „Ерес”, 1993); „Поправка на фенера” - стихове (ИК „АБ”, 1998); „Летателен апарат” - избр. стихове (изд, на Нар. б-ка „Св. св. Кирил и Методий”, 1998); „Триножник” - стихове (ИК „АБ”, 2001); „Стъклено тяло -1” - мемоари (ИК „Ерес”, 2007); „Смъртта не е...” - док. повест (изд, „Бълг. писател”, 2010); „Внимателни шаржове -(ИК „Ерес”, 2010); „Стъклено тяло II” - мемоари (ИК „Ерес”, 2018); „Отвесната греда” - избрани стихове (ИК „Ерес”, 2010); „Нов наръчник на агитатора” -сатира (изд. „БП” 2013); „Аквариум” - стихове (изд. „Пропелер”, 2014); „Графити” (ИК „Ерес”, 2019); „Графити - 1” (памфлети), ИК „Ерес”, 2019; „Графити - 2”(2020); „Графити - 3”(2021); „Графити - 4"(2022); „Метареали-зъм“ (публицистика, 2023), „Стъклено тяло III“ (мемоари, 2023).

Носител е на престижни литературни награди, между които: за романа „Повярвай в моя Бог” (Пазарджик, 1976), „Пеньо Пенев” - за поезия (1990); за морска поезия (Варна, 1990); за публицистика наградата „Хр. Ботев” (2007); за документална повест (СБП) -2010; 1-ва спец. награда от декада „Н. Й. Вапцаров” - 2012 г.; за цялостно литературно творчество е носител на офицерски кортик от МНО.

Дълги години работи като художник. Вземал е участие в изложби на малката графика в София, Италия, Чехословакия, Белгия, Полша, САЩ и др. Самостоятелни изложби в София: на екслибриси; на портрети и пейзажи по случай 70 и 75-годишнините му.

Бил е създател и председател на Съюза на свободните писатели и член на Сдружение на български писатели. Понастоящем - член на Съюза на българските писатели.