Изповедите на авантюриста Феликс Крул

„Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ е последният роман на големия германски белетрист и нобелов лауреат Томас Ман (1875–1955) и само формално изглежда като първа част на по-мащабно произведение, обещаващо продължение. Писателят започва работа по него в младостта си, но го завършва едва в края на живота си. Според изследователите му, ако се търси прилика между автора и неговите герои, то тази с Феликс Крул е най-голяма.

Син на някога заможен, но фалирал производител на вино, Феликс Крул владее до съвършенство изкуството на преобразяването, с лекота приема предизвикателствата и от всяка ситуация излиза като победител. Той с хитрост се освобождава от военна служба; с находчивост успява да направи кариера в парижки хотел; приема чужда самоличност и поема на пътешествие; пленява сърцата едновременно на две жени – майка и дъщеря... Крул обича лукса и знае как да се домогне до него – винаги играейки роли, винаги различен.

Ярка картина на обществото преди „голямата война”, „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ е роман за кризата на идентичността, но изобразена в игрово-пародийна перспектива, за силата на въображението и неукротимия стремеж към щастие.

***

Томас Ман е немски писател, получил Нобелова награда за литература през 1929 г. за романа си „Буденброкови“ (1901).

Pоден e на 6 юни 1875 г. в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар патрициански род в северния ханзейски град Любек. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но бива уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели. През 1895-98 г. заедно с брат си - бъдещия писател Хайнрих Ман - пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание - тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903).

През 1905 г. излиза първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). През 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924).